По-важното от изминалата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Икономическият растеж в България ще се забави през следващите месеци, става ясно от лятната прогноза на ЕК, публикувана в сряда. След отчетените 3,5% годишен ръст през първите месеци темпът ще се забави, като общото увеличение на БВП за годината се очаква да е 3,3%. Едно от предизвикателствата пред българската икономика е отслабващото търсене на местни стоки на големи европейски пазари като Германия и Италия, става ясно от доклада.

Германският автомобилен концерн Volkswagen е взел решение къде да разположи новия си завод за 1,5 млрд. евро и това е Измир, Турция. Решението е било взето след дълго заседание на борда в четвъртък срещу петък. „Все още не е решено къде ще бъде построен новият завод на Volkswagen. Плановете са конкретизирани, но не и финализирани", казва обаче говорител на концерна в публикация на DW със заглавие: "България остава в играта: още няма окончателно решение". Според германските медии решението е било предложено лично от ръководителя на концерна Херберт Дийс и то не е окончателно, като ще бъде финализирано през август. Дотогава Volkswagen ще прави преглед на правната ситуация в Турция, както и на състоянието на демокрацията в страната.

След като през юни България се завърна на дълговия пазар след дълго отсъствие, месец по-късно правителството ще опита да набере още 200 млн. лв. от вътрешния пазар. Това става ясно от обява на БНБ за предстоящ аукцион на 22 юли. На него ще бъдат предложени от емитираните през юни 20-годишни облигации с годишен купон 1,5%, от които на предишния аукцион бяха продадени книжа за 100,6 млн. лв. при обявен максимум 200 млн. лв.

През юни изненадващо и без да е включено в емисионния му календар, Министерството на финансите обяви два аукциона за по 200 млн. лв. В единия се продаваха 10,5-годишни ДЦК, а в другия - 20-годишни. Тогава анонсът преди търговете беше едва два дни и липсваха обяснения за целта, като едва след пласирането на емисиите беше официално потвърдено, че средствата ще отидат за плащане на част от сумата по предстоящата сделка за американските изтребители F-16. През тази седмица станаха ясни финалните параметри - българските военновъздушни сили (ВСС) ще получат 6 бойни самолета и 2 двуместни бойно-тренировъчни срещу 1,256 млрд. долара, или около 2,18 млрд. лв. Договорът със САЩ вече е подписан и се чака само ратификация от парламента.

България е загубила 8%, или 7,2 млн. евро, от европейските средства за рибарство заради слабо усвояване. Данни на земеделското министерство показват, че са договорени 60% от парите за рибарство и аквакултури, но разплащанията са едва на 10% при начало на програмата още през 2014 г. От ведомството обещават, че загубите ще са за сметка на парите за администрацията и схеми с по-слаб интерес. Отстранен е и ръководителят на програмата.

Здравното министерство обяви търга за нова детска болница за 95,4 млн. лв.  Сумата включва проектиране, строителство и авторски надзор. Крайният срок за оферти е до 20 август, а изпълнителят трябва да бъде избран през есента. Самото изграждане ще продължи около 3 години и половина. Идеята е новата болница да приюти сега съществуващите и разпръснати в други болници детски клиники и отделения.

Парламентът преодоля ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за устройството на черноморското крайбрежие и повторно гласува текстовете, с които се създават ограничения за диво къмпингуване с високи глоби при нарушение. Ветото подкрепиха само депутатите от БСП.

Местните избори ще се състоят на 27 октомври 2019 г., а балотажът, там където го има, ще е на 3 ноември. Това означава, че предизборната кампания ще започне на 26 септември. Президентът Румен Радев подписа в сряда указа за насрочване на изборите за общински съветници и кметове, който се провежда на четири години. Последните местни избори бяха на 25 октомври 2015 г.

ЕС и еврозоната

Според различни медийни материали групата на социалистите в Европейския парламент (S&D) иска да обвърже с редица условия избирането на Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия. В писмо до Фон дер Лайен председателят на групата на ПЕС Гарсия Перес призова за стратегия за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие, гъвкаво прилагане на европейските фискални правила и подкрепа за въвеждането на бюджет на еврозоната, както и възможността за свиване на финансиране за страни от ЕС като Полша или Унгария в случай на нарушаване на върховенството на закона.

Според лидера на опозиционната британска лейбъристка партия Джереми Корбин партията му иска британците да гласуват отново на втори референдум за излизането на Великобритания от ЕС. Според Корбин неговата партия ще проведе кампания за оставане в ЕС.

Междувременно Европейският съюз предприе допълнителни стъпки за подготовката си за Brexit. Регламентите включват продължаване на вече договорените плащания към британските фермери и изследователски институти. Това обаче зависи от това Великобритания да продължи да плаща договорените си вноски в бюджета на ЕС дори в случай на нерегламентирано напускане на блока.

Финансовите министри на ЕС се споразумяха да номинират съвместен кандидат за мястото на бъдещия нов ръководител на ЕЦБ Кристин Лагард начело на Международния валутен фонд. Кой ще бъде това, все още не е ясно. Според доклад на FAZ Германия и Франция се застъпват за Марк Карни, който е сегашният гуверньор на АЦБ. Длъжността ръководител на МВФ в миналото винаги е била окупирана от европейци, според неформално споразумение със САЩ. За сметка на това американците получават председателството на Световната банка. В допълнение финансовите министри вече официално номинираха Лагард за поста на председател на ЕЦБ. Очаква се окончателното назначаване да бъде направено от Европейския съвет през октомври.

ЕК отново леко коригира прогнозата си за растеж за еврозоната. За следващата година се очаква увеличение от 1,4%, през пролетта все още се очакваше ръст от 1,5%. Прогнозата за 2019 г. остава непроменена – 1,2%.

Хърватия подаде официална заявка за присъединяване към Европейския валутен механизъм, т. нар. чакалня на еврозоната, съобщи председателят на еврогрупата, португалският министър на финансите Марио Сентено. Така страната поема по пътя към еврото, който България начерта със заявката си за присъединяване във валутния механизъм ERM II паралелно с влизане в банковия съюз миналото лято.

Новият премиер на Гърция Кириакос Мицотакис обяви плановете си за преговори с кредиторите на страната за облекчаване на мерките за строги икономии и облекчаване на дълга. Той също обяви, че ще се опита да намали данъците и да увеличи инвестициите. Консервативната партия на Мицотакис спечели абсолютното мнозинство в местата в предсрочните парламентарни избори и замени правителството на Сириза на Алексис Ципрас.

Френският парламент реши да въведе цифров данък. Той предвижда 3% данък върху годишния оборот на доставчиците на цифрови услуги за компании, които генерират най-малко 750 милиона евро продажби в световен мащаб и повече от 25 милиона евро във Франция. Това ще засегне предимно американските компании. След това представителството на търговския представител на САЩ обяви започването на разследвания, с които да се провери дали френският цифров данък не е дискриминационен и не вреди на американските бизнес интереси. Администрацията на Тръмп вече е използвала тази процедура при налагането на наказателни мита върху китайския внос.

Освен това френското правителство започна да работи над екологичен данък върху въздушния транспорт. Според законопроекта трябва да има допълнителна такса между 1, 50 и 18 евро на билет в зависимост от разстоянието за пътуване и класа на резервацията. Постъпленията трябва да субсидират по-специално френските железници.

ЕС откри процедура за санкции срещу Турция. Причина за това е добива на природен газ в страната край бреговете на Кипър. ЕС многократно призова Турция да се въздържа от това, тъй като Кипър счита, че турските дейности са незаконни. Анкара твърди, че водите принадлежат към нейната територия. Възможните санкции могат да включват спирането на политическите преговори за присъединяване и допълнително орязване на финансирането от страна на ЕС.

Бившият министър на семейството Лоренцо Фонтана от „Лига“ е назначен за нов европейски министър на Италия. Постът временно се упражняваше от премиера Джузепе Конте, след като бившият министър по европейските въпроси Паоло Савона бе назначен за ръководител на италианския надзор на фондовите пазари през февруари.

САЩ

За първи път от няколко седмици САЩ и Китай преговаряха директно за намиране на решение на търговския спор. На преговорите присъстваха вицепремиерът на Китай Лиу Хе и търговският представител на САЩ Робърт Лайтхайзър и министърът на финансите Стивън Манучин. Кога преговарящите ще се срещнат отново лично, все още не е ясно. Междувременно Китай обяви санкции срещу няколко американски компании, участващи в оръжейна сделка с тайванското правителство за милиарди долари.

Председателят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл отново сигнализира за скорошно намаляване на лихвените проценти на редовното си изслушване пред Конгреса на САЩ. Понастоящем икономическите перспективи са замъглени от търговския конфликт и слабата глобална икономика, каза Пауъл.

Азия

Според съобщенията на китайските медии централната банка на Китай работи за създаването на собствена криптовалута. Повече подробности не са известни. Проектът съществува от 2014 г., но е ускорен след обявяването на Facebook  за създаване на собствена цифрова валута.

Лидерът на Хонконг Кари Лам обяви, че законът за екстрадицията е мъртъв и че работата на правителството по него е била „абсолютен провал". Критиците обаче я обвиняват, че не го е оттеглила напълно и че това е само опит да възстанови реда. Законопроектът, който би позволил жители на Хонконг да бъдат изпращани в Китай, за да бъдат съдени в съдилища, контролирани от комунистическата партия, предизвика масови протести.

Турция

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова за пълно подновяване на турската централна банка. Как точно трябва да изглежда реформата не е ясно. През миналия уикенд Ердоган уволни ръководителя на централната банка Мурат Четинкая с аргумента, че не е намалил лихвите, както е желал президента, и го замени с бившия заместник-председател Мурат Уйсал, който се смята за поддръжник на хлабава парична политика. Ердоган също така заяви, че страната му вече е платила „тежка цена“ за грешките на Четинкая, които включват неуспеха му да общува с пазарите, както и невъзможността да вдъхне доверие.

„Това започна да става нетърпимо, след което направихме оценка начело с министъра на финансите, стигнахме до заключението, че една промяна тук би била от полза“, посочи президентът.

Африка

Африканските лидери основаха зона за свободна търговия, която, ако бъде успешна, ще обедини 1,3 млрд. души, ще създаде икономически блок за 3,4 трлн. долара и ще доведе до нова ера на развитие. След четири години на преговори споразумението за сформиране на зоната от 55 страни бе постигнато през март, а тази седмица в Нигер бяха проведени дискусии как точно ще функционира блокът. Според икономистите обаче пред плана има съществени пречки, като например лоши пътища, корупция и размирни области.