Европа трябва да се поучи от гръцката трагедия

Често се припомня, че демокрацията е започнала в Гърция, но напоследък Атина се бори с това да накара изобретението си да работи добре. На изборите миналата неделя гласоподавателите свалиха от власт лявоцентристкото правителство на Сириза, водено от Алексис Ципрас, и се обърнаха към Кириакос Мицотакис и неговата консервативна партия Нова демокрация. За съжаление нови разочарования са напълно възможни. Новият лидер наследява проблеми, които ще е изключително трудно да реши, и които поставят въпроси за Европа като цяло, пише за Bloomberg Мървин Кинг, бивш управител на Английската централна банка (АЦБ).

Въпреки тежката депресия, по време на която БВП на Гърция спадна с една четвърт, а реалните доходи с много повече, растежът остава вял – твърде вял, за да направи нещо за безработицата от 18% и дълга от 180% от БВП. Справянето с такава тежка икономическа обстановка е достатъчно трудно, но изискването на търпение по време на упорито слабото възстановяване може да е още по-трудно. Най-голямото предизвикателство пред новото правителство ще е да убеди избирателите, че Нова демокрация ще оправдае името си и ще обърне внимание на безпокойствата им. Трудно е обаче да приемем това за неизбежно.

Парламентарните избори не са единственият израз на общественото мнение. През определени интервали различните народи от ЕС бяха призовавани чрез референдуми да подкрепят следващите стъпки към „още по-интегриран съюз”. Отново и отново гласоподавателите се противяха, отново и отново ЕС упорстваше. Това се случи в Дания, Франция, Ирландия и Холандия, но най-поразителните примери за търсене и после игнориране на общественото мнение бяха в Гърция. През 2015 г. избирателите бяха попитани дали условията за финансово спасяване на страната, наложени от т.нар. тройка (ЕК, ЕЦБ и МВФ), са приемливи.

Избирателите казаха категорично „не” – 61% от тях гласуваха за препоръката на правителството на Сириза да се отхвърлят условията. В рамките на 24 часа Ципрас проведе разговори с партиите, които подкрепиха гласуване с „да”, и отстъпи пред исканията на тройката. При това развитие на нещата финансовият министър Янис Варуфакис подаде оставка, заявявайки: „Днес станахме свидетели на странния феномен правителство да игнорира народния глас”. Седмица по-късно гръцкото правителство прие спасителния пакет, който изискваше още по-голямо орязване на пенсиите и увеличение на данъците от това, което гласоподавателите тъкмо бяха отхвърлили на референдума.

Силно критичният разказ на Варуфакис за всичко това споменаваше събития, "които се случиха, след като напуснах АЦБ, но ми позволява да кажа, че беше правдив". Отказът да се признае, че гръцкият дълг е неустойчив и провалът на МВФ и други институции да направят това публично достояние наложиха строги мерки за икономии, които причиниха икономически спад по-лош от този при Голямата депресия в САЩ през 30-те.

Все още не се вижда краят на гръцката трагедия. Лошите заеми на гръцките банки се понижиха през последните години, но спадът на икономиката остави дела им в БВП все толкова стряскащ – над 40%. Населението на Гърция намаля след началото на кризата през 2009 г., главно поради емиграцията на мнозина от най-талантливите млади хора. По този и други начини дългосрочните перспективи на Гърция са сериозно накърнени.

Беше грешка да се вярва, че е възможно да се остане в еврозоната докато се преструктурира държавният дълг. Макар че преструктурирането беше, и е, необходимо, то няма да е достатъчно. Връщането към пълна заетост би довело до нов голям дефицит по текущата сметка, който е невъзможно да се финансира. Гърция се присъедини към еврото при значително надценен реален валутен курс. Беше необходима голяма обезценка, за да се подпомогне външното търсене и да се компенсира неизбежното намаление на вътрешното търсене, след като бяха въведени структурни реформи. Тройката обаче, и особено ЕЦБ, бяха решени да запазят еврозоната непокътната.