От 2015 г. насам европейската политика често създава впечатлението, че отива от лошо към по-лошо, с подема на разделителните и популистки сили. Апетитът за засилено сътрудничество между държавите понякога изглеждаше несъществуващ, освен в силните, но изолирани, стремежи на френския президент Еманюел Макрон. Но този прилив сега изглежда се оттегля, пише за Financial Times Изабел Матеос и Лаго, бивш служител на МВФ.
Предизвикателствата, пред които е изправена Европа, не са намалели, но континентът е стъпил на по-силна основа, за да се справи с тях. Последните няколко месеца донесоха повече от няколко причини за надежда.
На национално ниво, изборите в Словакия, Финландия, Дания и Испания доведоха на власт умерени, проевропейски правителства. Популистите бяха свалени в Гърция, където крайно лявата партия Сириза бе победена на избори миналата седмица, а неонацистката „Златна зора“ остана извън парламента. Междувременно в Италия едно ребалансиране на властта в рамките на популистката коалиция допринесе за по-сговорчивото отношение от страна на правителството относно фискалната политика.
На равнище ЕС, широко очакваният подем на популистите на изборите за Европейски парламент беше ограничен, като вместо това най-голямата изненада беше увеличението на гласовете за проинтеграционните зелени партии. Въпреки по-трудния баланс на политическите сили, лидерите на ЕС се обединиха по-бързо отколкото някои очакваха относно разпределението на най-високите ръководни постове. Това, че те се бориха усилено в процеса, предполага, че са загрижени. Препирните също така дадоха тласък на идеи за преодоляване на недостатъците, наблюдавани от мнозина в процеса по подбор на шпитценкандидатите, като например използването на транснационални списъци в бъдещите избори.
От решаващо значение е, че в резултат на този процес ЕС ще има екип от опитни и стабилни проинтеграционни политици начело на Европейската комисия, Европейския съвет, външната политика на ЕС, и особено ЕЦБ, която в лицето на Кристин Лагард ще има президент, който е ангажиран със запазването на еврото.
Остават редица предизвикателства. По-специално, важни части от икономиката на ЕС изглежда изостават. Автомобилната индустрия се бори да се приспособи към новите изисквания на регулаторите и потребителите за по-чисти автомобили и по-ниски нива на собственост.
Технологичният сектор е невзрачен на фона на глобалната битка, водена от САЩ и Китай, особено за най-бързо развиващия се сегмент - платформите. Капиталовите пазари на ЕС, извън Великобритания, са малки, а банковият сектор остава структурно затруднен и зле подготвен да се конкурира с американските гиганти. Архитектурата на Европейския паричен съюз все още има дефекти и е непълна.
Светът се превърна в по-малко гостоприемно място за Европа, след като САЩ се отклоняват от основания на правила многостранен ред, който създадоха след Втората световна война. Европа е изправена пред заплахата от допълнителни американски мита за износа си, както и пред предизвикателството да се приспособи към потенциалното отделяне от веригите за доставки на САЩ и Китай, от които тя е неразделна част.
Европа също открива, че разчитането на предоставените от САЩ обществени блага като долара и свързаната с него финансова система поставят строги ограничения върху способността ѝ да води независима външна политика, както показаха последните различия по отношение на това как да се процедира с Иран. На всичко отгоре Великобритания най-вероятно скоро ще има премиер, който е готов да преследва Brexit без сделка, предизвиквайки сериозен разрив с ЕС.
В крайна сметка, когато Европа действа обединена, тя има икономическата тежест да преследва собствения си дневен ред, както показа по въпроси като изменението на климата, регулирането на технологичните компании и международната търговия. Споразуменията, които ЕС постигна наскоро с Япония и южноамериканския митнически блок Меркосур, създават две от най-големите зони за свободна търговия в света. Европа има начини да се справи с предизвикателствата си. Неотдавнашните политически събития сочат, че сега тя може би има и волята.
преди 5 години При сегашната практика Европейската централна банка (ЕЦБ) работи по грешен начин, с всякакво политическо ръководство Европейския съюз (ЕС) е с нарастващи щети. При запазване на неправилността, колкото повече е икономически растеж на ЕС толкова са по-големи европейските щети.Сега правителствата в ЕС правят опити да се спасят от политически провал чрез взимане на държавни заеми, с които плащат щети от работата на ЕЦБ. Началото на катастрофална национална криза в ЕС се отлага, за сметка на завишени бъдещи щети.За устойчив просперитет на ЕС е необходимо ЕЦБ да работи по правилен начин. отговор Сигнализирай за неуместен коментар