Митът за монетарните стимули се разпада

Поставеният под натиск управител на Федералния резерв Джером Пауъл наскоро получи подкрепа от нетрадиционен източник - Банката за международни разплащания (БМР) в Базел, Швейцария. Изглежа, че БМР, която подпомага сътрудничеството и регулаторната координация между централните банки по света, се тревожи за политическите искания, пише Джордж Мелоун за Wall Street Journal (WSJ).

Статия в WSJ от миналия месец цитира годишния доклад на БМР, в който се твърди, че „монетарната политика вече не може да бъде основният мотор на икономическия растеж, като трябват други двигатели, които да гарантират устойчива инерция на глобалната икономика”.

Наистина ли? Въпросът е дали паричната политика някога е била главният двигател на икономическия растеж, дори по времето, когато БМР беше водеща в разпространяването на този мит. Определено монетарната политика не е била ключова по време на втората американска голяма депресия от 1938 г., когато председателят на Фед Маринър Екълс е вдигнал ръце и е казал на президента Франклин Рузвелт, че няма какво да направи. И наистина е нямало какво да направи на фона на политиките на Новия курс, които разрушавали бизнес доверието.                       

Да се върнем на днешния глобален монетарен пейзаж. БМР изглежда усеща, че централните банки са изразходвали свите амуниции. Те свалиха лихвите до невероятно ниски нива. На много места реалните лихви са отрицателни, така че на практика кредиторът плаща на длъжника.

Джим Грант пише в своя нюзлетър, че „почти 13 трлн. дълг по света е с негативни лихви”. Той нарича това 4000-годишно дъно при доходността на облигациите.

Най-скорошните поддръжници на паричните „стимули” бяха Барак Обама и председателите на Фед по време на неговото президентство – Бен Бернанке и Джанет Йелън. Дан Торнтън, бивш вицепрезидент на клона на Фед в Сейнт Луис, отбелязва, че управителите от времето на Обама са опитали да стимулират растежа „чрез поддържане на нулеви лихви за 6,5 години в икономическото възстановяване и учетворяване на баланса на централната банка”.

И какво получихме в замяна? След спада от 2009 г., икономическият растеж в периода 2010-2017 г. бе 2,2% годишно – доста под средното историческото ниво от 3%, въпреки драстичните мерки на Фед.