Съществува ли "средният" човек?

Кветелет ни кара да си представим, че хиляда скулптори са направили копие на прочута статуя на гладиатор. Всяко копие ще има грешки и несъвършенства, но средно те ще представляват перфектно копие на оригинала. Дотук добре. Но Кветелет продължава – ако осредним мерките на хиляда реални войници, ще получим идеалният войник. „Средният човек” е била мярката на Кветелет за съвършенство.

Но както изтъква Тод Рос в „Края на средната стойност” логиката на Кветелет е една безсмислица. По-дълго копие на статуята може да се приеме за грешка, но по-висок войник не е – той има своите предимства.

Кветелет е имал своите критици. Неговият съвременник, математикът А.А. Курно, правилно твърди, че средният човек вероятно не съществува. Викторианският статистик Франсис Галтън е бил пленен от средните стойности, но казва: „Никой статистик не мечтае да обединява обекти в една група, която няма общ център... ако направим това, резултатът би бил чудовищен и безсмислен.”

Но идеята за средната стойност като съвършена не отмира. В епохата на масовото производство тя е твърде удобна. Продуктовите мениджъри и архитектите модернисти намират за по-лесно да проектират за средния човек.

През 1943 г. скулпторът Ейбръм Белски и акушерът Робърт Дикинсън превръщат метафората на Кветелет в реалност, извайвайки статуите Норман и Норма, базирани на средните мерки на 15 хил. млади хора.

Американската преса се влюбва особено в Норма: тя се е считала за женско съвършенство, поне от мъжка гледна точка. (Няма как да наречем тази статуя „чудовищна”.) Въпреки това опитите да се намери реална жена, която отговаря на нейните пропорции, са били неуспешни.

Да си среден не означава да си съвършен, но е също толкова рядко. Не трябва повече да попадаме в този капан. Още по-трудно е да персонализираме, отколкото да стандартизираме, но не е невъзможно.

Най-добрата оценка за лекарствата не идва от средния им ефект върху хиляди пациенти. Социалните грижи биха се провалили, ако са насочени само към средния бенефициент, или пък образование за средния ученик. Прогностичен модел, който средно е верен, всъщност би бил много опасен.

Елизър Райт е бил напълно прав да констатира, че отделният живот е несигурен, но никога не трябва да правим извода, че средният живот е идеален.