Какво прави американците един народ?

С наближаването на 4 юли възходът на популисткия национализъм у дома и в чужбина би трябвало да накара американците отново да се вгледат в основите на нашата политическа система. Декларацията за независимост е добра отправна точка, пише Уилям Галстън за Wall Street Journal.

Обзалагам се, че американците вероятно ще цитират пасажа относно „неотменимите права” повече от всеки друг. Осъзнаването на правата и индивидуализмът, който следва от това, са крайъгълни камъни на политическата ни култура.

Ние спорим за точното значение на правата, изброени в Декларацията – правото на живот, например – и относно съдържанието на правата, които тя имплицитно утвърждава. Изброените права са предхождани от думата „включително”, което предполага неупоменати права, на които Деветата поправка придава конституционен статут.

Според Декларацията за независимост американцките са отеделен „народ” от британците, обединени с тях не чрез споделена „народност”, а чрез заменимо политическо споразумение. Както отделната личност, така и народът има права – по-специално да се отдели от други групи и да приеме независим самоопределящ се политически статут.

Но какво означава народ? Какво общо трябва да имат отделните хора, за да бъдат такъв? Основателите на САЩ са дискутирали тези въпроси, както и ние днес при много различни обстоятелства.

Джон Джей предлага отекващ отговор: Американците са един обединен народ, „произхождащ от едни и същи предци, говорещ един език, изповядващ една религия, придържащ се към едни принципи на управление, споделящ сходни обичаи”, и кален в тежкото изпитание на „дълга и кървава война”. Народ следователно означава не само споделени граждански принципи, но и обща история, етнос и култура, както и взаимна отговорност и чувство за братство.

Професорът по право Санфорд Левинсън констатира, че твърдението на Джей е било неправилно. Немският е бил толкова разпространен, че е тревожел Бенджамин Франклин. Католиците и протестантите не са смятали, че изповядват една и съща религия. Войната е била клин между революционерите и лоялистите, които са били за продължаваща преданост към британския монарх за сметка на основаването на независима република. Свободните афро-американци, които са се сражавали на страната на революцията, не са споделяли общи предци с американците от британски произход.

След векове на имиграция от целия свят, определението на Джей е още по-малко валидно днес. Но през цялото време подобни възгледи са оказвали съпротива на вярванията и културите на малцинствата. Дълбоко в 20 век протестантите са се страхували, че католицизмът е несъвместим с републиканското управление - вярване, което мнозина днес поддържат относно исляма.

В последните десетилетия на 19 век вълните на имиграция от Източна и Южна Европа, Китай и Япония са предизвикали възхода на „научния расизъм”, който теоретиците на нацизма по-късно използват за своите цели. В днешно време твърдението, че „истинските” американци са християни от европейски произход все още се радва на значително одобрение.

През цялата история на нацията американските институции са се доказали като много по-способни да абсорбират и обединят имигранти, отколкото защитниците на етно-културния идеал за народност са смятали за възможно. Въпреки това, безпокойствата, които са вдъхновили Джей остават живи и днес, и донякъде с право.

Споделените граждански принципи са жизненоважни, и тъй като не може да приемем, че всеки, който идва в Америка вече ги е възприел, гражданското образование е крайно належащо. От също такава важност е и общият език, поради което трябва да предложим езиково обучение на всеки имигрант, който пристига без работно ниво на английски. Трябва и да предоставим възможност на имигрантите, независимо от възрастта им, да изучават основите на американската история. Това важи и за родените в Америка.

Макар че в САЩ не са липсвали религиозни борби, някои от тях кървави, американците успяха да избегнат войната, която обезобрази Европа след Реформацията и измъчва някой страни до ден днешен. Нашият ангажимент за отделяне на църквата от държавата прави възможни религиозната свобода и мирното съвместно съществуване на различни религии. Трябва да предадем този принцип, който определя и обединява американския народ, на всяка нова имигрантска група.

Накрая, ние не можем да останем един народ, ако си прахосваме времето като се демонизираме едни други. Както Ейбръхъм Линкълн е казал във върхов момент на национално разделение: „Ние не сме врагове, а приятели. Не трябва да ставаме врагове.”

Надявам се този път това да проработи.