Как да се увеличи значението на Г-20?

Това, което обаче вероятно пак ще липсва, е усещането за съществен колективен напредък по отколешни въпроси, които заплашват глобалния растеж и финансовата стабилност. Трябва само да погледнем назад, за да видим липсата на достатъчно последователност по отношение на теми, които други членки на Г-20 поставиха по време на техните председателства.

Отчасти причина за това е липсата на постоянен секретариат на Г-20. Според някои официални лица, участвали в основаването на групата, по този начин се е смятало, че ще се избегнат голямата бюрокрация, безкрайното целеполагане и задълбочаващият се проблем принципал-агент. Тази стъпка е отразявала разочарованието от МВФ в края на 90-те (когато фондът според някои не е успял да се справи с Азиатската криза) и страховете от фрагментация, която е произтичала от усилията (в крайна сметка неуспешни) на азиатските страни да учредят Азиатски валутен фонд.

Въпреки това част от това, от което основателите на Г-20 са се опасявали, така или иначе се е случило. На ротационните председателства ставаше по-лесно да добавят нови въпроси, отколкото да премахват тези, които бяха наследили. Те бяха изключително отворени към каненето на гости и създаването на паралелни структури. В допълнение, трайният ефект от дейността на Г-20 бе осуетен от недостатъчни последващи действия, както и от оперативни приоритети, които се сменят твърде често с ротацията на председателствата.

Добавянето на малък секретариат (3-4 души) ще помогне за справяне с тези въпроси без да се създава голяма бюрокрация, която да започне да се възпроизвежда. С преференциалния достъп до аналитичните ресурси на съществуващите международни организации Г-20 може да си осигури така нужния й стратегически поглед.

За да сработи всичко това обаче, сега ориентираната към себе си Америка трябва да поеме лидерската роля, особено след като нито Китай, нито Европа са в позиция да го направят самостоятелно. Тази нужда ще стане видна тази седмица в Япония, когато фокусът върху тактическите въпроси вероятно няма да бъде съпътстван от напредък по стратегическите предизвикателства пред глобалната икономика и финансовата система.

Фокусирането на бъдещите срещи на Г-20 както върху тактическите, така и върху стратегическите въпроси, е повече политически, отколкото организационен проблем. Колкото по-бързо той се реши, толкова по-голям е шансът Г-20 да бъде по-ефективна в подкрепата си за силен широкообхватен растеж и истинска глобална финансова стабилност.