Дългът замаза безброй проблеми в американската икономика прз последните години – от растящото неравенство до стагниращите заплати. Той също така бе средството, което потуши кавгите между групите с различни политически интереси.
Както републиканците, така и демократите, възприеха подхода „пазарът знае най-добре” от 80-те насам, защото той им позовли да избегнат непопулярни избори относно разпределянето на националното богатство. Защо да се прави избор между оръжия и продоволствие, когато може просто да се дерегулират пазарите, да се освободи финансовият сектор, и да се чакат с надежда по-високи цени на активите.
Всичко това поражда въпроса дали дългите бизнес цикли са по-добри. Рецесиите са естествена част от капитализма, а не нещо, което трябва да се избягва на всяка цена. Всъщност, икономистите от Deutsche Bank твърдят, че производителността щеше да бъде по-висока, а предприемаческият дух - по-силен, ако американският бизнес цикъл не беше изкуствено удължен от монетарната политика. Колкото по-дълъг е периодът на експанзия, токова по-болезнено става приземяването.
Съгласна съм, че регулаторите трябваше да се намесят след колапса на Lehman Brothers през 2008 г., за да избегнат по-голям срив – човешките разходи вече бяха твърде високи. Аз обаче не вярвам, че, както твърдят някои оптимисти, „този път е различно”. Дългите периоди на експанзия неизменно водят до прекалено голяма задлъжнялост, която е последвана от корекция и обикновено рецесия. Корпоративният дълг, който обиновено расте докато настъпи рецесия, вече е надвишил предишните пикове и е достигнал 46% от БВП днес, от 35% през 1985 г.
Въпреки това дефолтите по корпоративните облигации бяха на много ниски нива за десетилетие и половина. Тревожа се какво може да стане, когато инвеститорите и трейдърите започнат да калкулират в цените на облигациите повишен риск от неплатежоспособност.
Ще ми се да вярвам, че регулаторите в САЩ ще изберат по-безболезнено икономическо приземяване, вместо да целят най-голямата експанзия в историята. Белият дом иска „музиката да продължи” поне до президентските избори през 2020 г.
Наскоро Доналд Тръмп се нахвърли върху президента на ЕЦБ Марио Драги заради „нечестното” обещание за „повече стимули”, след което намекна, че може да отстрани председателя на Фед Джей Пауъл, ако той не успее да направи същото. Тирадите на Тръмп ми напомнят за моите деца, когато им позволя да стоят до късно и да ядат твърде много сладолед.
Може би евентуално ще настъпи технологичен ръст на производителността, който ще превърне този пазарно движен цикъл на възстановяване в нещо, което разпределя просперитета по-всеобхватно. По-вероятно е обаче да се наложи да платим прекалено скъпо за продължителната експанзия.
преди 5 години Ами, като погледнеш, и през 1938 година правителствата са правили всичко възможно за да избегнат рецесията, характерна за края на двадесетте.То пък през 1939 са разбрали, че рецесията е къде, къде по-малко зло.Та предпазвайки се от "ужасното зло" рецесия, се задълбочава социалното неравенство /статистически факт/, изкривяват се обществените отношения, а от там до други социални сътресения разстоянието не е голямо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Това за изборите е напълно вярно, затова правителствата масово трупат дългове, но според мен дълговете така са набъбнали в някой държави като САЩ и Италия да кажем, че те просто няма как да спрат да нарастват и остава единствено печатницата да ги спаси от фалит, та как действат банкерите, поддържат ситуацията колкото се може по-дълго надуват балони навсякъде и хоп като дойде рецесията, отприщваме печатницата до последни обороти, щот видиш ли света ще се затрие иначе. Това е универсален начин богатите хора да си останат богати, а бедните все по- бедни. Печатницата на всеки трябва да му е ясно, че работи за едрите капиталисти. Но глобализацията вече обърква тази добре работеща от осемдесетте години на 20 век схема и според мен тази схема се е изчерпала доста и следваща криза ще потопи или долара или еврото ако ли не и двете. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Авторът е прав, рецесиите действат отрезвяващо на икономиката, нормализират цените на суровините и предотвратяват балонизирането на активите. Но колко от избирателите се интересуват от икономическите цикли? За всяко влошаване на икономическите показатели хората са склонни да хвърлят вината върху политиците и затова последните бягат от рецесията като дявол от тамян. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Проблемът е интересен и важен за световното развитие, но ме напушва смях, защото опитите да се направи всичко бляскаво при капитализма ме подсеща за един друг период, когато бяхме с обратен знак. Защита и затваряне на очите на всяка цена, за да си защитим това, което искаме, или са ни възложили. Тук виждам направо последователи на Маркс (без ирония към мислителя), които се опитват да развиват теорията за циклите - не че досега много други учени не са го правили и то по-успешно. Мисълта ми е, обективен анализ трябва да приеме и меда, и жилото. Капитализмът показва все повече дефекти и колкото и да не искаме, вървим към империализма, за който пишеше Ленин. отговор Сигнализирай за неуместен коментар