Приблизително една година след началото на търговската война между САЩ и Китай, вносителите и износителите все още търсят начини да се справят с повишените мита. Но с новите мита, които ще влязат в сила този месец, експертите казват, че е въпрос на време да се усети пълният ефект от войната, пише Скот Коон за CNBC.
Последиците от търговската война ще се проявят по безброй начини върху икономиките на различните американски щати, но Калифорния е тази, която ще загуби най-много според експертите, тъй като търгува най-много с Китай.
Обемът й на търговия с най-многолюдната държава в света надхвърля 175 млрд. долара. Ефектът върху търговията с Китай и китайските инвестиции в щата може сериозно да засегне ръста на БВП на Калифорния и да срине нейната 2,7-трилионна икономика.
Последната ескалация в търговската война, при която някои мита достигнаха 25%, идва на фона на и без това забавящия се растеж на калифорнийската икономика. Ръстът през 2018 г. бе 3,5%, но темпът се забави до 2% през първото тримесечие на 2019 г.
В калифорнийското пристанище Оуклънд директорът Джон Дрискъл казва, че е бил изненадан миналата седмица, когато данните показаха, че обемът от контейнери със земеделски износ през май се е повишил с 8,4% на годишна база – трети пореден месец на увеличение.
„Това, което научаваме от разговорите с клиенти на пристанището е, че те откриват нови пазари. Те са изобретателни в експедирането на стоки за други страни.”
Селскостопанският износ е нараснал с 12% през първите четири месеца на годината, воден от увеличение на експорта към Тайван, Виетнам, Южна Корея и Япония. Въпреки митата износът за Китай също се е увеличил, но само с 5%.
Дрискъл вярва, че в допълнение към намирането на алтернативни пазари в Азия, някои износители се опитват да експедират изпреварващи обеми преди да са се вдигнали още митата. Всичко това показва, че увеличението на обемите може да е само временно.
„Малко сме скептични за бъдещето, точно заради това изтегляне напред на износа. Има риск обемите рязко да спаднат, ако митата бъдат отново повишени”, посочва Дрискъл.
Като цяло износът от Калифорния за Китай – извън селскостопанските стоки, които преминават през Оуклънд – вече търпи ефектите на търговската война. Обемите през първите четири месеца на годината са спаднали с около 13%, като компютрите и компонентите за електрониката съставляват близо 26% от износа на щата за Китай.
Никой щат няма да пострада повече от продължителна търговска война с Китай от Калифорния, която изнесе стоки за 16,3 млрд. долара за азиатската държава през 2018 г. Калифорния е също така и най-големият вносител на стоки от Китай – 161 млрд. през миналата година и 39 млрд. през първите четири месеца на тази.
Други щати, които изнасят много за Китай са Тексас (16,6 млрд. долара през 2018 г.), Вашингтон (15,9 млрд.), Южна Каролина (5,6 млрд.) и Орегон (4,7 млрд.) При вноса Калифорния е следвана от Тексас (44,5 млрд. долара), Илинойс (40,9 млрд.), Тенеси (26,6 млрд.) и Джорджия (23,8 млрд.)
„За последните около 15 години Китай е най-бързо растящият експортен пазар за американските компании”, изтъква Ерин Енис, старши вицепрезидент на американо-китайския Бизнес съвет, който представлява 200 щатски компании, правещи бизнес с Китай.
„Тъй като различните продукти достигат до китайските пазари по различни начини, въздействието на митата върху отделните щати е различно”, казва тя. Най-голямото влияние е върху трансграничните транзакции, при които стоките се пренасят директно между две държави.
„Земеделието, електрониката, индустриалните процеси – секторите, които представляват най-голям дял в американския износ – са под най-голям риск от китайски мита”, посочва Енис, добавяйки, че Илинойс, който изнася селскостопански продукти и химикали за Китай е бил особено тежко засегнат през 2018 г. Същото важи за Луизиана и Тексас, който е най-големият износител на електроника за Китай.
Според Енис увеличението на някои мита до 25% - първо от САЩ, а после и от Китай – може да дойде твърде много за износителите.
„Вероятно през идните месеци ще видим известно увеличение на цените, не само за потребителските стоки, но и за такива, които компаниите влагат в производството на индустриални продукти”, отбелязва Енис.