Тръмп в крайна сметка може да победи Федералния резерв

Според Bloomberg сигналите на Фед, че аргументите за понижаване на лихвите са по-силни отпреди са разумни.

Понастоящем американската икономика е близо до пълна заетост, нараствайки с удовлетворителен темп, като инфлацията е близо до целта на Фед от 2%. Няма значими знаци за разхлабеност на трудовия пазар, така че допълнителното търсене по-вероятно ще доведе до инфлационен натиск, отколкото до увеличение на работните места и по-голямо производство. Това оправдава позицията на Фед да запази паричната си политика.

Фед също така е прав да отбележи, че рисковете са се увеличили от последния икономически преглед на централната банка насам. Макар, че Пауъл не може да го каже открито, основната причина са новите заплахи на Тръмп по отношение на търговските спорове с Китай, Мексико и Европа. Дори в крайна сметка САЩ да не вдигнат митата си (рискът за това намаля в последните дни), постоянната протекционистична реторика действа като данък върху инвестициите, особено в промишлеността, която зависи силно от международните вериги на доставки.

Накратко, войнствената политика на Тръмп по отношение на търговията е способна да потисне достатъчно икономическото доверие и търсенето, за да оправдае промяна в политиката на Фед. Някои представители на централната банка вече смятат, че ще са нужни едно или две понижения на основната лихва с по 0,25 процентни пункта до края на годината. Без съмнение Тръмп ще приветства такива понижения като своя победа.

Маневрите на Тръмп по отношение на търговията, заедно с манията на инвеститорите за понижения на лихвите и колебанията в изявленията на Фед са неуместни. Те ни отдалечават от големите назряващи въпроси за бъдещето на паричната политика в САЩ – въпроси, които все още не получават вниманието, което заслужават.

Пауъл засегна въпроса по време на вчерашната си пресконференция. Заради демографските промени, дългосрочните спадове в цената на капиталовите стоки и други икономически промени, САЩ може би са изправени пред ера на устойчиво ниски лихви. Това означава, че нулевите ставки не са толкова далече, което ще направи монетарната политика по-анемична в борбата с рецесиите.

Фед е в средата на преглед на опциите си в тези нови условия. Дискусията досега бе повърхностна, фокусирайки се върху усилване на доверието в бъдещите й насоки. Ще бъде необходимо по-смело мислене, като то не може да бъде ограничено до Фед и неговите технически специалисти. Радикални опции като възприемането на по-висока инфлационна цел или заличаването на границата между фискалната и монетарната политики ще трябва да бъдат претеглени.

Вчерашното решение на Фед беше правилно, но икономиката се променя, а паричната политика изостава. Краткосрочните отклонения и самонанесените щети не помагат. Новите въпроси имат нужда от нови отговори – за предпочитане преди следващата рецесия.