Търговският протекционизъм поражда несигурност в бъдещото търсене на петрол

След силното начало на годината, петролните пазари отново са в ситуация на драстичен спад в цените и повишена волатилност. Само през последния месец основните бенчмаркове са спаднали с над 20%, достигайки нива от 60 долара за барел за бленда Брент, и съответно 51 долара за американския лек суров петрол. Спадът в цените, както и бъдещите негативни очаквания за търсенето на суровината, са основно породени от притесненията за глобалната икономика, нарастващите търговски конфликти и редица регионални геополитически фактори. В резултат, повечето от прогнозите за търсенето на петрол през следващите 24 месеца бяха ревизирани негативно. Въпреки че през последните дни последва краткосрочна стабилизация в цените породена от неофициалното потвърждение за продължаване на споразумението на ОПЕК+, цените в дългосрочен план остават основно под натиска на търговските конфликти, посочва в свой материал финансовият анализатор Преслав Райков.

Забавяне в търсенето

Прогнозира се темпът на растеж в световното търсене на петрол през 2019 г. да се забави до 1,2%, достигайки общо търсене от 100,4 милиона барела дневно към края на годината. Този ръст е с 90 хиляди барела дневно по-малко спрямо 2018 г., когато темпът на нарастване беше с 1,3%, и 1,6% през 2017. Ревизираните прогнози идват основно на фона на икономическите трусове, породени от ескалацията на американско-китайската търговска война и американският търговски протекционизъм в по-широк мащаб. Повишеното напрежение в Близкия изток, и особено ситуацията в Иран, както и редица специфични за отделните пазари фактори продължават да оказват значително негативно влияние върху цените и очакваното бъдещо търсене. Забавянето на растежа в промишленото производство на Китай, както и по-голямата енергийна ефективност на развитите икономики ще продължават да потискат по-бързото нарастване в търсенето и потреблението на петрол тази година.

Намаленото търсене отразява и очаквани по-слаби икономически данни за 2019 г. в някой от големите страни потребителки като Египет, Индия, Индонезия и Нигерия. Спрямо данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ) през първата половина на годината търсенето в ключови пазари като Бразилия, Китай и Япония е било под прогнозираните нива на растеж. Намаляващият темп на търсенето ще бъде отчасти спрян от очакваните по-ниски ценови нива на суровината, които средни стойности за 2019 г. се очаква да бъдат по-ниски от тези през 2018 г. Въпреки това, през 2020 г. растежът в търсенето се очаква да намалее до 1% на годишна база, тъй като икономическият растеж (и следователно търсенето на енергия) ще се забавят по-осезаемо в САЩ и Китай, като не е изключен и краткосрочен срив в цените.  

Ясно разграничена динамика между страните в ОИСР и тези извън

Динамиката в търсенето на петрол е ясно разграничена и отбелязва основно различие между страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и тези извън нея. През 2018 г. търсенето на петрол в страните извън ОИСР, водени от Индия, Китай и Русия, е нараснало кумулативно с 930 хиляди барела годишно, докато в 36-те държави членки на ОИСР, търсенето е спаднало общо с 300 хиляди барела дневно. Тези стойности ясно характеризират икономическата логика в динамиката на търсенето и отчетливо поставят фокуса върху развиващите се пазари. В потвърждение, от началото на май Саудитска Арабия повиши продажните си цените на блендовете петрол с доставка през юни за страните от Азия и региона, като в същото време намали тези към американските пазари. Този ход подсказва намеренията на най-големият износител да следва търсенето, да увеличава доставките, и да печели пазарен дял на пазарите, които основно ще увеличават потреблението си през следващите години, а именно Азия и развиващите се пазари.  
 
За разлика от реалното повишаването в търсенето на петрол при страните извън ОИСР, генерирано от динамично растящи икономики, потреблението на петрол в страните от ОИСР през последните 2 години беше по-скоро, задвижено от ниските цени на суровината, а не от съществено увеличаване на потреблението или икономическата активност. Търсенето в ОИСР успя да се забави до 0,6% през 2018 г., спрямо 1% в периода 2016-2017 г. Този спадащ тренд отразява отчасти подобряването на енергийната ефективност и увеличаващото се търсене на електрически превозни средства на тези пазари, но и разкрива факта, че то е било породено основно от ниските цени, а не от реална икономическа експанзия въпреки стабилните ръстове на БВП в тези региони. Прогнозира се, че страните от ОИСР няма да бъдат основните движещи сили в новото търсене на петрол през следващите 3 години. Очаква се страните членки на ОИСР да добавят само 150 хиляди нови барела търсене, в сравнение с 1 милион за страните извън ОИСР. Предполага са, че трендът в ОИСР, който беше задвижен от ниските цени няма да продължи през 2019 г., а и в допълнение е малко вероятно световните цени на суровината да се върнат на нивата от 2016г. Очаква се потреблението там да нарасне маргинално с 0,3% тази година преди да започне да се свива с 0,4% през 2020 г., когато икономическият растеж в САЩ ще се забави съществено.  
 
От друга страна, търсенето в страните извън ОИСР се очаква да продължи да се засилва от 1,8% през 2018 г., до 2,1% през 2019 г. и 2,2% през 2020 г. Прогнозите са Азия да отчете почти две-трети от новото търсене на петрол през 2019-2020г., което отразява и сравнително силният регионален растеж на БВП в региона, както и по-свободните стандарти за гориво и енергийна ефективност. Очаква се потреблението на петрол в Китай да нарасне с 360 хиляди барела на ден през 2019 г. и въпреки че това представлява намаление от увеличението от 450 хиляди барела дневно през 2018 г., все пак е много по-голям принос за глобалното търсене на петрол, отколкото очакваме от САЩ или ЕС. Другият основен източник на засилено търсене ще бъде Индия, където се очаква търсенето на петрол да изпревари темпа на Китай и страната да се превърне във вторият най-голям потребител на суровината, след САЩ. Силните ръстове там са основно генерирани от високото търсене на автогорива и втечнен пропан-бутан. Търсенето в Индия се възстанови силно през 2018 г., превъзмогвайки последствията от наложения данък върху стоки и услуги, който успя да спре за кратко ръста в търсенето на петрол. Възстановеното търсене в Индия успя да добави цели 14% към световното търсене през последните 12 месеца, и за последната година Индия е потребявала над 4 милиона барела дневно. 
 
Въпреки че опасенията за бъдещо разрастване на търговските конфликти пораждат съмнения за икономическия растеж през следващите 2 години, до края на годината все още може да се постигне търговска сделка между САЩ и Китай. Такъв сценарий значително би намалил геополитическата рискова премия в цената и би възстановил прогнозите за икономическия растеж. В противен случай, се очаква цените да останат в диапазона от 60 до 65 долара за барел, основно ограничени от несигурността в световната икономика, бавното нарастване в търсенето и продължаващия растеж в шистовото производство в Северна Америка.

Несигурността в тренда на дългосрочното търсене предполага, че повечето от петролните компании ще продължат да насочват средства и да разчитат основно на по-краткосрочни проекти, което ще продължи да ограничава инвестициите в дългосрочни и капиталоемки проекти.