Възможността Фед да допусне грешка повдига дори по-сложни въпроси. Сега е ясно, че повишенията на лихвите от Фед през миналата година, и особено четвъртото през декември, бяха прекалени. След като финансовите условия в САЩ се влошиха повече, отколкото централната банка очакваше, и на фона на икономическото забавяне по света, Федералният резерв бе принуден да направи обратен завой през първото тримесечие на тази година.
Фед ревизира своите монетарни насоки по два начина. Първо, той премина от автоматично свиване на баланса си към преустановяване на свиването през идния септември. Второ, след като доскоро предвиждаше две повишения на лихвите през 2019 г., вече не предвижда такива.
Пазарите сега са калкулирали още по-експанзионистична парична политика от Фед, включително няколко понижения на лихвите през тази и следващата година. Ако централната банка не оправдае бързо очакванията, пазарите могат да възприемат това като грешка. Настъпилите в резултат на това разпродажби на акции и корпоративни облигации ще влошат финансовите условия, заплашвайки инвестициите и потреблението.
Ако Федералният резерв обаче се поддаде на натиска от пазарите, това би му лепнало етикета на непоследователна централна банка, на която й липсва стратегическата основа. Освен това ефективността на трансмисионния механизъм между паричната политика и реалната икономика е под съмнение, което повдига въпроси за способността на Фед да стимулира растежа.
Всичко това ни води до извода, че самите трейдъри и инвеститори могат да представляват съществена заплаха за икономиката. Това може да се реализира по три начина:
Първо, растящият натиск за агресивна парична политика може да постави Фед в ситуация да няма полезен ход, което ще подкопае доверието в институция, която е от ключово значение за икономическото благосъстояние и финансовата стабилност.
Второ, склонността на трейдърите и инвеститорите да поемат толкова много ликвиден риск през последните няколко години, и да го вграждат в системата чрез разпространението на борсово търгуваните фондове и други инструменти, увеличава риска от повишена вътрешна финансова нестабилност, която може да се пренесе в икономиката.
Трето, нарастващата им уязвимост да интерпретират погрешно влиянието на обърнатата крива на доходността върху днешните глобализирани пазари на облигации увеличава риска от самоосъществяващ се цикъл на пазарна нестабилност и икономическия сътресения.
Данните от миналата седмица за личните доходи и потребителското доверие в САЩ напомниха, че поне засега американската икономика продължава да се справя добре, въпреки че останалият свят е изправен пред по-тежки икономически условия. Данните подкрепят продължаващото различно представяне сред развитите икономики, а не синхронизираното забавяне.
Хоризонтът обаче още е неясен. Рискът от регулаторни грешки и пазарни сривове расте, като най-голямата заплаха може би представлява самият пазар, който не само стана много зависим от обилната ликвидност, но също така се чувства в правото си да изисква още по-разхлабени финансови условия почти без да държи сметка за вътрешната икономическа реалност.
преди 5 години "ефективността на трансмисионния механизъм между паричната политика и реалната икономика е под съмнение, което повдига въпроси за способността на Фед да стимулира растежа"Хубаво и точно казано. Затварянето на един пазар, дори и най-големия, води до нежелани ефекти, както за него така и за останалите партньори. Тръмп се опитва да изключи собствената си страна от глобалните саморегулации и това, ще доведе до собствен микроклимат, свързани с познатите ни изродени проявления в икономиките на света в миналото, но най-вашното е изпускането на технологичното водачество, а това, ще му коства главата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар