IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Централните банки имат нужда от по-широка инфлационна перспектива

Вместо да преследва твърдо ниво на инфлацията, ЕЦБ може да определи целеви диапазон

13:24 | 03.06.19 г. 5
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

След края на финансовата криза Европейската централна банка (ЕЦБ) свали лихвите под нулата и похарчи 2,6 трлн. евро (около 40% от БВП на еврозоната) в разточителна програма за изкупуване на облигации, предизвиквайки спорове сред политическата и икономическата върхушка в северните страни членки на ЕС, пише Клеър Джоунс, ръководител на франкфуртското бюро на Financial Times.

Въпреки че на тези действия се приписва съживяването на растежа и предотвратяването на дефлация в стил 30-те години, ценовият натиск остава толкова слаб, че според очакванията след пет години инфлацията ще бъде само 1,3% годишно – значително под целта на ЕЦБ от 2%.

Михаел Хайзе, бивш главен икономист на германския застраховател Allianz, изследва защо след толкова агресивна политка на ЕЦБ цените все още растат толкова слабо. Макар че във фокуса на неговата добре написана книга е еврозоната, изчезването на инфлацията е глобален феномен.

Друго общо между централните банки, срещу което Хайзе роптае, е понякога късогледата политка за контролиране на икономиката чрез овладяване на ценовия натиск. Федералният резерв на САЩ, Английската централна банка и Японската централна банка заедно с ЕЦБ споделят вярата, че постоянно трябва да поддържат инфлация от 2% годишно.

Гледната точка на Хайзе е, че тази доктрина за ниска, но стабилна инфлация е илюзорна. Паричните регулатори според него нямат способността да контролират цените в степента, която имаха преди глобализацията. Това е особено вярно след финансова криза.

Причината е, че независимо от това колко радикална подкрепа показват централните банки, търговските банки не са склонни да кредитират, а компаниите - да заемат, като вместо това предпочитат да възстановят пострадалите си баланси. Търсенето остава твърде слабо, за да се повишат цените. Разтърсени от финансовата криза, компаниите отбягват риска и нивото на кредит спада.

Това изкриви влиянието на действията на централните банки. Изкупуването на облигации не доведе до инфлация, а драматично увеличи цените на активите – от акциите до недвижимостите – след като инвеститорите преследваха по-висока възвръщаемост. Това пося семената на следващата криза, тъй като повиши риска за финансовата стабилност.

Централните банки се оказват в затруднение – ако повишат лихвите рискуват съществена пазарна корекция, ако не – може да предизвикат следващата криза. Икономиката на еврозоната все още не готова за оттегляне на голяма част от стимулите на ЕЦБ – банката продължава да поддържа рекордно ниски лихви и раздут баланс.

Борбата на Фед да повиши лихвите, без да разстрои пазарите показва, че добре изразените аргументи на Хайзе не са просто теоретични размишления.

Междувременно комбинацията от дигитална промяна, ценова конкуренция в резултат на глобализацията и застаряващи общества снижи т.нар. „естествено ниво на лихвите”, което означава, че централните банки, може би трайно, имат по-малко пространство за маневриране.

Това е един от двата големи урока, които разглежда книгата. Първият е, че централните банки трябва да приемат, че имат по-малка способност да контролират инфлацията, отколкото в миналото, когато ценовия натиск бе повече свързан с вътрешни фактори. Вторият е, че монетарните власти трябва да възприемат по-широка перспектива относно таргетирането на инфлацията.

Решението на Хайзе е ЕЦБ да преследва не твърдо ниво, а диапазон за инфлацията, да кажем между 1% и 3%, както и да позволи повече време за постигането му. Авторът с право атакува късогледата политика спрямо инфлацията.

Централните банки имат вина за двуцифрената инфлация през 70-те и 80-те в няколко развити икономики. Твърдението на бившия президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише от 2011 г., че паричната политика на ЕЦБ е била успешна понеже безупречно е защитила ценовата стабилност звучи кухо. Оттогава насам валутният съюз претърпя заплахата от разпадане.

Мъдрите съвети на Хайзе биха били полезни по времето на Трише, но сега промяната в целите на ЕЦБ (при толкова продължителната ниска инфлация) би изглеждала като поражение.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 04:52 | 10.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

6
rate up comment 0 rate down comment 0
ПИЧ
преди 5 години
Как може да се говорят такива неща от разни важни чичковци във финансите. Нямало инфлация - не можели да стигнат целта от 2%. Има голяма инфлация , чичковци - за Вас няма защото така трябва да се говори пред народа - няма инфлация, печатим още пари и му крадем от спестяванията на народа.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 0 rate down comment 0
Asdf1234
преди 5 години
Прав си, че хората употребяват по- умерено. Но има тънка разлика защо ли? Наистина предлагането и производството е повече и то в пъти от платежеспособното търсене за конкретни стоки. Нещо се купува и цял свят се втурва да го прави, купуват се лиценци, краде се технология и конкуренцията става огромна, изнася се производството в Китай, Виетнам и др. страни и се наводняват пазара. Пазарният регулатор, работи след, като са похарчени огромни ресурси и резултатът е да убие повечето производители. Основният мотор, който създава и тегли Брутния вътрешен продукт на една страна нагоре е потреблението на хората. Когато потенциалите на потребление в различните зони на един пазар се приближават, както започва да става в Европа и разбира се в света, започват да действа теорията на големите числа и става ясно, къде отива инфлацията, възнагражденията, потреблението и технологичните скокове.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 10 rate down comment 2
I
преди 5 години
Инфлацията е обир, нагла и безочлива кражба на богатство от мнозинството, в сметките на малцинството, което малцинство от 0.01% има достъп до първичния, новонапечатан и свеж капитал, с който изкупува доходоносните активи по света, например жилища, вдига им цената до невъзможни нива, за обикновения трудов човек, и след това им ги дава под наем на много висока месечна цена. Целта е общество под наем, вечно заробено да работи за сметки, като хамстери въртящи се колело, от което излизане няма. Финансовата и инвестиционната култура са единственото решение, за да излезе човек от омагьосания кръг и да не попадне в капана, който му е приготвила системата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 5 rate down comment 1
Hahoto
преди 5 години
Това говори, че хората потребяват по - умерено. Че търсенето е по-ниско от предлагането. А причината за това е рекордния дълг на хора, фирми и държави. Сега като дойде новата рецесия и дефлацията може да се завърне. После ще се напише книга, че пациентът е бил лекуван с грешните хапове на Централните банки, но тук вече влизаме в територията на Иван Матев ;)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 10 rate down comment 1
Mohave __
преди 5 години
"... драматично увеличи цените на активите..." - така се поддържа ценова стабилност ! Инфлацията е последното нещо което ги интересува , но е добро прикритие . Лесно може да си я изфабрикуват , ако им притрябва .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 7 rate down comment 2
Asdf1234
преди 5 години
Инфлация - енигма за съвременните икономисти. Монетарните мерки на Централните банки и икономисти-мастити, които не могат да си обяснят генезиса на явлението и да открият причините за непостигането на заложените нива. Факт е че отдавна печатането на пари от ФЕД,ЕЦБ и други банки не води до желания резултат. Близко до ума е че това действие е вторичен, а не първичен фактор. Впрочем, авторът е прав, защо сме си поставили за цел ниво на инфлация, което трябва да гоним - глупаво и доказано не ефективно, само изкривява значително средата. Бих предложил не диапазон, а изключване от регулация на самата инфлация със субективни мерки. Хубаво е да се помисли върху връзката между глабализацията и самата инфлация, между включването на зони с по-ниски разходи за труд във високотехнологичните производства и връзката с движението на цените на пазарите. Инфлацията и такива феномени, като Тръмпо мерките в икономиката. Връзката между инфлацията и разстежа на глобалния пазар - как си взаимодействат. Връзката между инфлацията и включването на нови пазари, на потребители и производители на продукти и услуги.Никой ли не забелязва, че с изключение на Венецуела и други не нормални общества размерът на инфлацията е в "уличка" и то доста тясна.. Какво, Ви говори това ????
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още