Вероятно сте видели последните тревожни заглавия: Надигащото се морско ниво в резултат на климатичните промени може да наводни 187 млн. души, като ги накара да напуснат домовете си. Не им вярвайте, пише Бьорн Ломборг за Wall Street Journal.
Въпросната цифра е нереалистична и всъщност въобще не е нова. Тя се появява в изследване, чиито автори са я взели от друго изследване, публикувано през 2011 г. По-старото изследване всъщност допуска, че 187 млн. души могат да бъдат принудени да напуснат домовете си при малко вероятното събитие през следващите 80 години да не се направи нищо за приспособяването им към по-високото морско ниво.
В реалния живот, обяснява изследването от 2011 г., хората се адаптират проактивно, като тази адаптация може значително да смекчи възможното въздействие. Това означава, че проблемът с климатичните бежанци почти изчезва. Реалистичните оценки свиват броя на засегнатите от повишените морски нива до диапазона 41 000 – 305 000. По-трезвите изследвания обаче привличат по-малко внимание от преувеличените спекулации.
Сценариите, очертани от панела за климата към ООН, показват, че към края на века светът ще бъде много по-богат и по-устойчив. Това означава, че ще можем да се справим с предизвикателства като наводненията, точно както са го правили много по-бедни общества в продължение на векове.
Сега разполагаме с повече ноу-хау и технологии отвсякога, за да построим диги, приливни бентове и язовирни стени, да разширим бреговете и да създадем дюни, да изградим базирани на екосистемата бариери като буферите от мангрови дървета, да подобрим строителните техники и да използваме ландшафтното планиране и управелението на рисковете, за да минимизираме наводненията.
Журналистите, търсещи стряскащи заглавия, са подпомогнати от климатолозите, които игнорират адаптацията, както и от PR екипи.
Изследване от 2018 г. разглежда два сценария. В първия морското ниво се надига с близо метър през следващите 81 години, като се приема, че не се изграждат никакви диги. Разходите при този сценарий биха били колосалните 14 трлн. долара глобално на година.
Авторите обаче признават, че това няма да се случи – „Ясно е, че всички крайбрежни нации ще продължат да се адаптират в различна степен към повишените нива на моретата”.
Във втория сценарии изследването се опитва да отчете адаптацията, като достига до извода, че разходите за предотвратване на наводненията ще спаднат с 88%. Разбира се, медиите акцентираха върху първия сценарий и изведоха в заглавия числото 14 трлн.
Всяка година по света три милиона души биват наводнявани, като щетите са за 11 млрд. долара плюс още 13 млрд. за изграждане на диги, или общо 0,05% от глобалния БВП.
Във влиятелното изследване от 2011 г. авторите проучват какво би се случило в един по-ралистичен свят, в който хората се приспособяват успешно. Те откриват, че дори при сценариийте, допускащи най-висока температура, похарчването на допълнителни 0,003% от БВП за защита ще намали принудителните изселвания поради наводнения с две трети. Съвкупният разход пък би се свил от 0,05% на 0,008% от глобалния БВП.
Климатичните промени са реални и трябва да се заемем с тях, но когато се иска от нас да похарчим трилиони долари за политики, които биха променили световната икономика, имаме нужда от нещо повече от шумна реклама.
преди 5 години ей, припомни ми за безумието Софийско Море ... фантазьор ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Глобалният климат е нелинейна динамична система. Такава система може да се развие по множество различни начини и няма как учените да предскажат какво точно ще се случи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Друг е въпроса, че такива мащабни промени освен, че биха имали огромен положителен ефект, ще имат и доста огромни отрицателни ефекти. Защото такива промени биха повлияли на планетарния климат като цяло и могат да създадат редица необратими последици в глобалния климат на планетата. Но нали за това са учените, да сметнат, изчислят ефектите... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Има е прав. и аз съм гледал много пъти картите и съм умувал на тези вътрешни морета, които могат да поемат водата и ще излезе доста по евтино отколкото да се ограждаме с диги. Да не говорим, че тогава ще забравите за почивките на море. Къде ще плажувате отгоре на дигите ли?Има и още два варианта, които има е пропуснал да спомене. Единия е депресията Карата в Египет, за която също е имало идеи да се напълни с вода от океана, а другия е на Река Конго да се построи язовирна стена малко преди устието на реката минава през клисура, която само чака да се затвори с бент(стена) и Екваториална Африка се превъща в огромно вътрешно континентално СЛАДКОВОДНО МОРЕ. От там през Централно африканската република с канал пък може да се напълни и езерото ЧАД... Да разбира се, че това са идеи в сферата на фантастиката за момента но някой ден могат да се оказат ралност. Даже има и идея за обръщане на течението на големите сибирски за да се напълни Аралско море. Общо взето идеи колкото щеш... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Супертрейдъров - това не са ИЗКУСТВЕНИ моренца - тях ги е имало !!! как се премества вода ли: ами има едно нещо - земно притегляне му викат - а по-учените хора: гравитация - благодарение на него водата тече от по-високото към по-ниското !!! Само трябва да се избичи едно каналче дето трябва - било класическо на повърхността, било подземна тръба !!! Във всеки случай това ще бъде ного по-евтино, отколкото поне половината брегова ивица на света да се огражда с дига или да се наливат гигабимберици зелени пари за "зелена енергия", без тя да може да покрие дори ръстът в потреблението !!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Импе големи фантазии, как се правят изкуствени морета според теб и се премества толкова много вода ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Не е само до изграждане на диги. И друг път планетата е била по-топла и не е имало ледени шапчички, но тая вода някъде е била. Има ного пресъхнали или пресъхващи водни басейни, изброявам набръже тия, за които се сещам:- Каспийско море е 30 метра под морското равнище.- Аралско море - вече го няма.- От огромното някога вътрешно море Чад (с площ над милион километра) е останала една жалка локвица.- Вътре в австралийският континент тоже е имало вътрешно море. Ако се заемем да напълним тия (разходите въобще няма да са 14 ГБ !!! ) - колко вода ще отнемем от? Може да се направят и нови водни басейни в пустинните райони - а водичката на планетата е определено - неизменно - количество. Помислете и как ще се промени климатът в Западна Австралия, в централна Азия, в централна Сахара най-вече - ако на мястото на сегашните пустини пъкнат вътрешни морета !!! Само донапълването на Каспийско море до океанско ниво, ще отнеме от Световният океан 5 см - аз съм смятал това. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Теории много...на практика е друго. отговор Сигнализирай за неуместен коментар