Най-голямата причина за повишения дял на капитала (бизнес, инвеститори, земевладелци) в националния доход е острата цикличност не само в икономиката на САЩ като цяло, но и в рамките на отделни отрасли (енергетика, добив, недвижимости). Тази цикличност отговаря за една трета от намалението в дела на трудовите доходи от БВП.
Икономическият подем на Китай в началото на първото десетилетие на века допринесе за поскъпването на много ключови суровини като петрола и металите. Производителите запазиха повечето от допълнителните печалби за себе си, вместо да ги споделят с работниците.
Друга важна причина за намаления дял на трудовите доходи е пренасочването на традиционните инвестиции в оборудване и сгради към високотехнологични продукти като софтуер, данни, процеси и други нематериални активи. McKinsey отдава една четвърт от намалението в дела на трудовите доходи от БВП на „растящата амортизация”.
Иначе казано тези високотехнологични активи се износват по-бързо или имат по-кратък живот, поради което е необходим повече капитал при производството им. В резултат на това по-малко доход се насочва към работниците.
Възходът на фирмите „суперзвезди” също насочва повече доход към капитала за сметка на труда. Компании като Apple, Google и Microsoft генерират огромни печалби чрез задушаването на определени пазари в резултат на иновациите, силната патентна защита или липсата на конкуренция.
Нещо повече, пробивите в технологиите, които тези компании осъществяват, им позовляват по-лесно и евтино да използват автоматизацията и роботите за сметка на хората.
„Ако трудът има по-малка роля в производството, неговият дял в общия доход може да намалее”, отбелязват от McKinsey.
Монетата обаче има и друга страна. Възприемането на подобрени технологии е по-вероятно да е положително за работниците, тъй като ще им позволи да са по-производителни. В бъдеще това може да доведе до по-високи заплати.
„Управляващите може да фокусират вниманието си към ръста в производителността, за да се справят със стагнацията на заплатите”, заключава изследването.
Какво друго могат да направят правителствата освен да осигурят конкурентно поле, което ограничава влиянието на „суперзвездите”, както и да обучават работниците, когато бързите промени в икономическата структура правят трудна адаптацията им.”