Кое е истинското наследство на Марио Драги?

Когато президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги напусне поста си през октомври повечето анализатори ще кажат, че най-голямото му наследство е спасяването на еврото. Безспорно повратната точка по време на кризата в еврозоната дойде, когато Драги заяви, че ЕЦБ „ще направи каквото и да е необходимо”, за да защити общата валута. След години обаче мисля, че ще открием още по-важно наследство, пише за Financial Times Мегън Грийн, главен икономист на Manulife Investment Management.

По време на мандата на Марио Драги ЕЦБ въведе целевите дългосрочни рефинансиращи операции (targeted long-term refinancing operations - TLTROs, teltrows) – специална програма за нисколихвени заеми към търговските банки. TLTROs са най-голямата базука в арсенала на паричната политика и ще помогнат на централните банки да спасят своите икономики при бъдещи кризи.

Три основни инструмента бяха използвани от големите централни банки по време на последната глобална рецесия – намаляване на основните лихви (в някои случаи до отрицателни), използване на бъдещи насоки за управление на ставките и инфлационните очаквания, и масирани покупки на финансови активи. Нито един от тези инструменти не се оказа магическа пръчка – Федералният резерв, ЕЦБ и Японската централна банка не успяха да генерират достатъчно инфлация от 2018 г. насам, за да постигнат целевото ѝ ниво.

От друга страна, TLTROs са нестандартен монетарен инструмент, който може да се окаже решаващ при следващата голяма рецесия. ЕЦБ осъществи две операции на TLTROs към европейските банки през 2016 и 2017 г., като наскоро обяви и трета фаза на кредитиране, чиито детайли се очаква да бъдат оповестени на срещата на банката на 6 юни.

По време на първите два кръга банките можеха да заемат средства от ЕЦБ при депозитната ѝ ставка от -0,4%, стига да отпуснат парите като заеми в реалната икономика. Това беше ефективна субсидия за банките. Макар че кредитира банките на депозитната ставка, ЕЦБ можеше да избере всяка друга. Силата на TLTROs е в потенциала да се използва втора ставка. „По тази причина те са най-значимата монетарна иновация след финансовата криза”, заяви наскоро Ерик Лонерган, фонд мениджър в M&G Investments.

Повечето централни банки влияят върху депозитните ставки, като приемат необходимия баланс между интересите на спестителите и заемателите. TLTROs обаче потенциално въвеждат заемна ставка. Това означава, че депозитната ставка може да бъде повишена, за да облагодетелства спестителите, а заемната да бъде понижена в полза на заемополучателите. Така се създава ясен стимул независимо от икономическия модел, отбелязва Лонерган.

Как това може да работи на практика? При следващия икономически спад, след като вече са намалили лихвите, централните банки могат да предложат TLTROs на търговските банки при ставка от -2% да речем, съобразена с тези банки, които кредитират реалната икономика. Търговските банки, от своя страна, могат да отпускат заеми на домакинствата и бизнеса при ставка от -0,5%, печелейки 1,5%.

Заемите при отрицателни лихви несъмнено ще намерят своите получатели в частния сектор. Ако са необходими допълнителни стимули пък, регулаторите могат да облекчат изискванията за обезпечения на TLTROs или да удължат матуритета им. В същото време централните банки могат да повишат депозитната ставка, за да облагодетелстват спестителите.

Както при всички политики обаче, и при този мощен инструмент (TLTROs) могат да настъпят нежелани последици. Предлагането на заеми при негативни лихви може да доведе до неправилно насочване на капиталите и да посее семената за следващата криза. След края на глобалната финансова криза имаше изобилие от наличен капитал, но търсенето му бе ограничено. Заемите с отрицателни лихви могат да увеличат търсенето, но и да поощрят високорисковото кредитиране.

Потенциалът за лоши кредити означава, че централните банки могат да претърпят загуби от TLTROs. Този риск не е нов – те можеха да загубят още повече пари от покупката на финансови активи. В крайна сметка централните банки не могат да фалират, тъй като те печатат парите. Може обаче да има натиск върху правителствата при рекапитализирането на централните банки, които са на червено. Следователно може и да има политическа съпротива спрямо използването на TLTROs.

Тези негативни последици сега може да изглеждат съществени, но в разгара на една криза те би трябвало да избледнеят на фона на борбата на централните банки да изпълнят мандатите си. Те трябва да са готови да използват инструментите, с които разполагат, за да предотвратят задаваща се икономическа депресия, въпреки опасността от пазарни балони или политическо напрежение.

Под ръководството на Марио Драги ЕЦБ създаде мощно монетарно оръжие, което има своето място в историята.