Кое е златното правило при спестяването за пенсия?

„Един ден ще спра да работя”, си мислят повечето от нас, но се безпокоят дали ще имат достатъчно спестявания след пенсионирането. Искаме да знаем колко от доходите си трябва да заделяме, кое е вълшебното число – 3%, 5%, 10% или повече, пише за MarketWatch Джошуа Готбаум, който е сътрудник на института Брукингс с фокус върху пенсионните въпроси.

За съжаление пенсионната индустрия до голяма степен избягва този въпрос от десетилетия. Някои казват, че няма идеален процент за всеки, а други – че е сложно. И след това ни предлагат да управляват нашите пари без да ни казват дали те ще са достатъчни, когато дойде времето.

Защо никой не ни казва правилния процент за спестяване? Те не искат да са отговорни, ако той се окаже твърде нисък, което е неминуемо за тези от нас, които са с ниски доходи, чиито инвестиции се окажат лоши или пък живеят по-дълго.

Не губете надежда. Има полезни изследвания на институции, които не са в конфликт на интереси, тъй като не инвестират или не дават съвети. Такъв е институтът EBRI (Employee Benefits Research Institute) във Вашингтон, който събира анонимна информация за това как спестяват десетки милиони хора.

Той не казва какво точно да се прави, но от изследванията се налага едно практическо правило – спестявайте 10% от заплатата си. Ако работодателят ви допринася с 3%, тогава вие отделяйте 7%.

Разбира се, ще има моменти, в които сте без работа или пък ще ви трябват пари за неотложни нужди преди пенсионирането, но не позволявайте това да ви отклонява от спестяването сега.

Няма лошо да се консултирате с финансов съветник, но ако не можете или не искате, направете така, че заедно с дела на работодателя си да спестявате 10% от заплатата си.

Сега хората живеят по-дълго. Това е едновременно добра и лоша новина. Чуваме за бейби бумърите (следвоенното поколение – бел. ред.), които се събират в активни общности за възрастни, но и за тези с болести и на легло. И в двата случая по-дългият живот е скъп.

Животът може да е скъп дори в годините, в които работим при сегашните астрономически разходи за колеж, дом и здраве. Трябва да отчитаме също студентските заеми и кредитните карти. Казват ни, че социалната система е в риск.

Пожизнените пенсии са част от миналото. Всичко, на което повечето от нас разчитат е пенсионна сметка, която е оставена на произвола на борсовите колебания. Но мнозина нямат и такава.

Експертите ни казват колко е сложно да се получат нещата. Трябва да предвидим отсега колко време ще работим и какви ще са доходите ни, колко здравни грижи ще са ни необходими, колко ще живеем след пенсиониране, как ще бъдат инвестирани парите ни и каква ще е възвръщаемостта, дали ще се нуждаем от средства за подкрепа на деца или родители.

В резултат настъпва объркване. Някои хора се обръщат към финансови съветници, а други ползват онлайн пенсионни калкулатори. Мнозина за съжаление не правят нищо, казвайки си „Просто ще продължа да работя”. Почти никой обаче не успява да работи до смъртта си.