Технологичната икономика описва свят, в който повечето технологии се развиват с бързо темпо – от автономните автомобили до 3D-принтирането.
Новата машинна ера предоставя значителни подобрения в качеството на продуктите и публичните услуги, като ежедневните разходи, включително транспорт и енергия, спадат бързо. Безработицата и икономическата несигурност обаче растат, а печалбите от растежа са концентрирани в една шепа американски и китайски гиганти. Замайващото темпо на промяна оставя малко време на работниците и синдикатите да реагират, като всяко несъгласие е потушавано от светкавични PR операции. Не ни остава никакъв шанс.
Точната икономика рисува бъдеще на супер-наблюдение и алгоритмична оптимизация.
Тук технологичният прогрес е умерен, но гигантите знаят къде се крие стойността. Широкото разпространение на сензорите позволява на фирмите да създават стойност като анализират повече информация за обекти, хора и среда. Платформите за фрийлансери придобиха популярност, а системите за оценка навлязоха на работното място.
Докато едни се оплакват, че тези тенденции са агресивни, други вярват, че те възвестяват едно по-меритократично общество, където усилията са по-щедро възнаградени. Хиперсвързаното общество също така носи позитивни съпътстващи ефекти, като нивото на неизползвани ресурси намалява. А и всеки път когато рециклирате нещо, личният ви рейтинг се покачва.
Икономиката на изхода е характеризирана от забавен растеж.
Бъдете готови за негативна реакция. Крах с магнитуда на този от 2008 г. ще пресуши финансирането за иновации и ще задържи работната сила във Великобритания в коловоза на слабата квалификация, понижената производителност и ниското заплащане. Изправено пред нов кръг от мерки за икономии новото поколение от работници ще загуби доверие в способността на капитализама да подобри неговия живот и алтернативни икономически модели ще приковат вниманието. Кооперациите и взаимните организации ще навлязат мощно, за да задоволят основните икономически нужди на хората като храна, енергия и банкиране. Докато някои работници ще страдат от ниските заплати, други ще открият начини да живеят по-самостоятелно, включително чрез връщане от градовете към земята.
Икономиката на емпатията предвижда бъдеще на отговорното управление.
При този сценарий технологиите напредват много бързо, но това се случва и с публичното осъзнаване за опасността от тях. Технологичните компании се саморегулират, за да отговорят на общественото безпокойство, и работят ръка за ръка с всички заинтересовани за създаването на нови полезни продукти.
Автоматизацията, където настъпва, се управлява внимателно в партньорство с работниците и синдикатите. Разполагаемият доход се насочва към „емпатичните сектори”, като образованието, грижите и развлеченията. Тази тенденция е широко приветствана, но носи със себе си новото предизвикателство на емиционалния труд, при който нуждата да си постоянно експресивен и на разположение взема своето. Трудно е да си рамо за утеха през цялото време.
преди 5 години През 1818 г. Мери Шели публикува Франкенщайнразказ за учен, създал изкуствено същество, което излиза извън контрол и сее опустошение около себе си. През последните два века същата история е разказвана отново и отново по безброй начини. Тя се е превърнала в един от стожерите на новата митология на науката. На пръв поглед историята на Франкенщайн цели да ни предупреди, че ако се опитаме да си играем на Бог и да създаваме сами живот, ще бъдем наказани сурово. Тя има и по-дълбоко значение.Митът за Франкенщайн показва на Homo sapiens, че дните му са преброени. Освен ако не настъпи ядрена или екологична катастрофа, технологическият напредък скоро ще доведе до заместването на Homo sapiens с напълно различни създания, притежаващи не само различен физически облик, но и различен когнитивен и емоционален свят. За повечето хора това е изключително тревожна перспектива. Иска ни се да вярваме, че в бъдеще хора също като нас ще пътуват от планета на планета с бързи космически кораби. Не допускаме възможността създания с нашите емоции и личностна идентичност вече да не съществуват, а мястото ни да бъде заето от непознати за нас форми на живот, пред чиито способности нашите бледнеят.Намираме утеха в идеята, че доктор Франкенщайн е създал ужасяващо чудовище, което трябва да унищожим, за да спасим самите себе си. Разказваме историята по този начин, защото това предполага, че ние сме най-добрите възможни същества и никога не е имало и няма да има по-съвършени от нас. Всеки опит да бъдем усъвършенствани е обречен на провал, тъй като дори телата ни да може да бъдат подобрени, човешкият дух е неприкосновен.За нас не би било лесно да проумеем факта, че учените могат да създават духове също както и тела и че някой доктор Франкенщайн от бъдещето един ден може да създаде нещо, което наистина да ни превъзхожданещо, което да гледа на нас със същото снизхождение, с което ние се отнасяме към неандерталците.Бъдещето е неизвестно и би било изненадващо, ако прогнозите днес до една бъдат утре осъществени. Историята ни учи, че онова, което изглежда непосредствено предстоящо, може никога да не се случи поради непредвидени пречки, а други невъобразими възможности да станат действителност. Когато започва ядрената епоха през 40-те години на XX в., се появяват много апокалиптични прогнози за света през 2000 г., а когато Спутник и Аполо 11 разпалват въображението на хората, се появяват много пророци, според които до края на века ще живеем в космически колонии на Марс и Плутон. Малка част от тези предсказания се сбъдват. Но пък никой не успява да предвиди интернет.Следва да приемем сериозно единствено идеята, че следващият етап от историята ще включва не само технологични и организационни трансформации, но и дълбоко преобразяване на човешкото съзнание и личностна идентичност. Всичко това може да има толкова далечни последици, че самият термин човек да се окаже неприложим. Колко време ни остава до този момент? Никой не знае. Както вече стана дума, според някои до 2050 г. някои хора вече ще са постигнали безсмъртие. По-умерените прогнози отнасят този момент към следващото столетие или хилядолетие. От гледна точка на 70 000 години човешка история какво са няколко хилядолетия?Ако наистина завесата е напът да се спусне пред сцената на човешката история, то може би ние сме представители на последните поколения, които следва да потърсят отговор на въпроса: какви искаме да бъдем? Пред този въпрос, известен като въпрос за усъвършенстването на човека, бледнеят всички спорове, които в момента водят политици, философи, учени и обикновени хора.Откъс от книгата "Кратка история на човечеството" отговор Сигнализирай за неуместен коментар