Идейните предприемачи - теория на успеха

Измерване – предефиниране на успеха чрез критериите на свободата

Всеки път, когато някаква промяна се внедрява в системата, трябва внимателно да се оцени какво се възприема като успех. Колкото по-радикална е реформата, толкова по-задължително е определението за успех да е предефинирано.

Сигурен начин за подриване на реформата е да се измери нейният успех чрез условията на съществуващата среда. За тези, които пледират за реформи, които ни придвижват към по-свободно общество, това означава, че идейните предприемачи не могат да очакват реформите, ориентирани към свободата, да успеят, ако те са измервани чрез тиранични стандарти.

Един от най-ярките примери за неуспех при предефинирането на успеха е сферата на образованието. От десетилетия стандартизираните тестове са фактическият стандарт, чрез който се измерват всички реформи в тази област.

Този стандарт на измерване е наследство от индустриалната революция и по своята същност е неиндивидуален измерител. Той е идеалният измерител, ако ние, както прусаците, които въвеждат сегашната ни форма на образование, искаме да създадем стандартизирани човеци. Този измерител обаче би обрекъл всяка реформа, която се опитва да третира учениците като индивидуалности, тъй като стандартните измерители изначално възнаграждават реформи, които създават повече стандартизация.

Можем да дадем за пример Центъра за нови възможности в Грузия, който е много активен в определянето на това какво означава успеха при намаляването или премахването на бедността в страната. Центърът създаде рамка, наречена Редицата на успеха, която определя три измерителя, чрез които реформите могат да бъдат оценени. Чрез идентифицирането на тези измерители центърът определи начина, по който успехът може или трябва да бъде постигнат спрямо предишните измерители, които твърде често възнаграждаваха повишеното участие и постоянната зависимост.

Комуникация – идентифициране на подходящото лице на реформата

Добрата комуникация и предефинираните стандарти за успех осигуряват началната инерция за реформите, но тя може да не е достатъчна за прескачането на т.нар. пропаст на разпространението – пространството между ранните възприемащи и ранното мнозинство относно съответната идея.

Една от причините идеите да зациклят или да не прескочат пропастта на разпространението е свързана с „лицето” на идеята. При повечето идеи иноваторите често се превръщат във фактическото лице на реформата, което е разбираемо, тъй като те имат задълбочено познание за тази реформа. Те пламенно стоят зад идеите и тяхната философия. Те са и първите, които са на разположение, когато започва процесът на разпространение.

Както обаче бе отбелязано по-рано, на иноваторите се гледа като на аутсайдери или странни хора, които „не са като мен”. За да може една реформа да премине пропастта, идейните предприемачи трябва да помогнат на иноваторите да преотсъпят ролята си на лице на някой от ранните възприемащи. Макар и не толкова сведущи в детайлите като иноваторите, или дори философски неподготвени, ранните възприемащи са надеждни лидери на мненията и се намират много по-близо до ранното мнозинство възприемащи, като взаимодействат периодично с нея.

Това предаване на щафетата на нови лица на реформите е добре илюстрирано от успеха на правосъдната реформа в САЩ. През 80-те няколко лявоцентристки групи алармираха за реформа. Те успяха да наберат първоначална инерция, но като цяло реформата забуксува. В действителност инерцията бе заменена от алтернативна вълна за по-строги наказания и приемането на такива закони, както например в Калифорния.

През 2007 г. се появи ново лице на реформата – Тексаската фондация за обществени политики (ТФОП), дясноцентристка обществена група, подкрепена от държавата. По-късно към нея се присъединиха дясноцентристки мозъчни тръстове. Това движение накара законодателя да започне да променя позицията си за съдебната реформа. ТФОП подпомогна приемането на първите реформи в Тексас през 2010 г. Днес всички 50 щата са започнали да променят наказателните си кодекси.