Ще стане ли Африка новият Китай?

Смела прогноза прави Базил Ел-Бас, председател и главен изпълнителен директор на Carbon Holdings, в свой материал за Financial Times.

Според него в рамките на 50 години надписът "Made in Africa" ще стане толкова вездесъщ като “Made in China”, което днес виждаме на толкова много стоки в Европа. Всъщност, той отива още по-далеч: африканските продукти ще изместят много неща, които са произвеждани от китайски компании.

Вярно е, че това изглежда малко вероятен сценарий, когато много европейци ще се затруднят да намерят у дома си продукт “Made in Africa”, освен може би диамантите в своята кутия за бижута, кутия с кенийско кафе или бутилка южноафриканско Каберне. Но Африка със своята история на индустриалното развитие е на ръба на реалния и драматичен икономически растеж.

Вече е постигнат голям напредък. През последните 15 години повечето африкански държави се радват на устойчив икономически растеж, в някои случаи на годишни темпове над 5%, подкрепяни от растящите цени на суровините, бюджетните излишъци, чуждестранните инвестиции и по-малкото конфликти. Секторът на услугите процъфтява в целия континент, докато бумът в телекомуникациите - задвижван от използването на мобилни телефони, в регион, където фиксираните линии са малко, и навлизането на интернет - също играе роля, както и динамичният сектор на финансовите услуги.

И все пак 28 от най-бедните страни в света са в Африка. Половината от хората живеят в бедност, без достъп до основни човешки права, като храна, чиста вода и жилища, а двама от всеки петима са неграмотни. Икономическият растеж, макар и бърз, идва от ниска база: брутният вътрешен продукт на глава от населението е само 1 770 долара, около една четвърт от този в Азия. За България той е 8 064 долара за 2017 г. по данни на МВФ.

Устойчивата трансформация изисква радикално нов подход. И не икономика, основана на услугите, ще изтръгне половин милиард души от бедността и ще създаде 100 милиона работни места, а индустрията. Производството, водено от износа, ще бъде ключът към успеха на Африка, точно както трансформира съдбата на азиатските страни, особено Китай, през последните десетилетия.

Днес производственият сектор допринася само за 9% за брутния вътрешен продукт на Африка срещу 17% за селскостопанския сектор. Той също така представлява по-малко от 2% от световното производство, което предполага огромни възможности за подобрение.

Африканският съюз постави производствения сектор в центъра на своята „Програма 2063“, стратегическа рамка за социално-икономическата трансформация на континента през следващите 50 години, която има съгласието и пълната подкрепа от всички 55 страни. Това е програма, която според собствените си думи, е продиктувана от „гласовете на африканските народи, които показват такава Африка, каквато искат“.

По подобен начин стартирането на Африканската зона за свободна търговия в Африка през миналата година предвижда единен пазар на стоки и услуги. Тя позволява на африканските дружества да навлизат на нови пазари, разширявайки своите клиентски бази и потенциално продуктови гами. Мнозина прогнозират, че тя също така ще послужи като стимул за инвестиции в така необходимата трансгранична инфраструктура, създаването на заетост и развитието на местния опит в инженерните проекти.

Перспективата за по-големи пазари ще стимулира инвестициите. Но африканските правителства трябва да изпълнят своята роля: необходими са нови политики, за да се подпомогне изграждането на капацитета на местните фирми и да се насърчат индустриалните клъстери. (Например азиатските правителства предлагат данъчни облекчения, субсидии и договори за поръчки за най-ефективните фирми).

Днес голяма част от промишлеността на Африка се фокусира върху асемблирането с ниска добавена стойност, тъй като необходимите суровини не се произвеждат или се предлагат на местно ниво. Carbon Holdings, базирана в Египет компания за нефтохимически продукти, в момента финализира финансирането на завод за нефтохимически продукти на стойност 11 млрд. долара в икономическата зона на Суец. Той ще бъде най-големият завод в Африка, който има потенциал да създаде хиляди преки и непреки работни места и ще спомогне за удвояване на египетския износ в рамките на една година след пускането си.

За първи път Египет ще има поле за основните си индустрии, като пластмаса, опаковки, строителни материали и автомобилни части, което позволява производство, а не асемблиране на местно ниво. Това ще направи страната по-привлекателна за отвъдморските производители, желаещи да избегнат скъпи вносни мита, които могат да произвеждат толкова разнообразни продукти, като допълнително увеличават заетостта.

Подобни проекти, като този завод в Суец, финансирани отчасти от институции за развитие, като Африканската финансова корпорация, заедно с водещи експортни кредитни агенции, като Euler Hermes в Германия и UK Export Finance, могат да помогнат на производствения сектор на Африка да изпълни истинския си потенциал. Африканските правителства трябва да създадат икономически зони, за да насърчат глобалните играчи да навлязат на пазара.

Това няма да се случи от днес за утре, но започва в момент, когато търговските напрежения между САЩ и Китай оказват влияние върху фабричното производство. Китай също желае да намали зависимостта си от експортните пазари и се стреми да засили вътрешното търсене. В Азия заплатите нарастват, тъй като работниците търсят по-добри възнаграждения: коригираната с инфлацията реална заплата е нараснала с 2,8% през миналата година, в сравнение с едва 1,5% в световен мащаб. Това налива вода в мелниците на Африка, тъй като до 2050 г. континентът ще има по-голяма и по-млада работна сила от Китай или Индия.

Но най-голямото предимство на континента - и причината, поради която авторът е убеден, че с развит производствен сектор “Made in Africa” ще стене масов слоган, е, че континентът е само на 15 дни от Европа по море. В същото време доставките по море от Китай често траят повече от 50 дни, така че Китай от самото начало ще бъде в неблагоприятно положение. Време е за Африка да започне да търгува, заключава Ел-Бас.