„Новите кипърци” са внесли в страната 6,6 млрд. евро

Най-големият ефект – в сектора на недвижимите имоти

Зад размяната на обвинения и опровержения и на най-високо европейско ниво стои един безспорен факт – Кипър не може да се откаже от инвестиционната програма за гражданството заради финансовия и икономически ефект, който тя носи на страната.

В рамките на програмата от 2013 г. досега натурализация са получили 1864 чуждестранни инвеститори /без да се включват членовете на техните семейства/, бе съобщено при представянето на последните правителствени промени в нея. Приходите от тях - като трансакции в недвижими имоти, акции, облигации, депозити, са на обща стойност 6,6 млрд. евро. Най-големият дял от тези постъпления – 3,7 млрд. евро, е в сектора на недвижимите имоти, като 2,2 млрд. евро от тях са използвани за закупуване на жилище за постояно пребиваване /както изисква програмата/. Инвестициите в различни кипърски предприятия възлизат на около 1 млрд. евро. В депозити „новите кипърци” са внесли 713 млн. евро, а в облигации /държавни и на търговски дружества/ - 580 млн. евро.

Освен това схемите за натурализация са осигурили повече от половината от преките чуждестранни инвестиции в страната. През януари в отговор на депутатски въпрос икономическият министър Йоргос Лакотропис съобщи, че в периода 2014-2017 г. преките чуждестранни инвестиции в Кипър са достигнали 9,2 млрд. евро, от които 4,8 млрд. евро са получени от чуждестранните кандидати за гражданство.

Въпреки влизането на тези значителни суми в кипърската икономика, финансовият министър Харис Георгиадис се опита да омаловажи значението на програмата. Позовавайки се на изследването на икономическото й въздействие, проведено от Министерството на финансите, което придружи одобрените от правителството промени, Георгиадис посочи, че ефектът ѝ върху цялата икономика е относително малък. За последните три години /2016 -2018 г./ общият принос на Кипърската инвестиционна програма към икономическия растеж е 1,2% в сравнение с постигнатия през този период кумулативен растеж на БВП от 13%.

Освен това не всички постъпили приходи са инвестиции, подчерта финансовият министър. „Трансакциите са едно нещо, а инвестициите с положителен принос за темпа на растеж на икономиката – друго”, подчерта той.

Факт е обаче, че програмата даде и дава тласък на цели отрасли в кипърската икономика и е един от нейните финансови „стълбове”. Безспорният голям печеливш от нея са строителството и пазарът на недвижимите имоти, за които тя стана един от основните двигатели на растеж.

Резултатите сочат, че делът на инвестициите в тези два сектора чрез програмата за гражданство, като процент от общите инвестиции, се е увеличил значително. През 2018 г. той достига 37,7% в сравнение с 19,5% през 2015 г.

24% от сделките в сектора на недвижимите имоти са направени в рамките на програмата, стана ясно още от проучването на финансовото министерство. Според него значителните инвестиции са допринесли също така за намаляване на необслужваните кредити на строителните компании. През септември 2014 г. необслужваните им заеми възлизат на 2,86 млрд. евро, което представлява 55,15% от общото им кредитиране, а четири години по-късно техният размер е само 769 млн. евро. Приходите от ДДС от строителния сектор са се увеличили с 30% в периода 2016-2017 г., а за деветте месеца на 2018 г. техният ръст достига 40%.

Руснаците и китайците, които са най-много сред получилите кипърско гражданство, стимулираха пазара на недвижими имоти в най-активния му период през 2017-2018 г. Изборът им за закупуване на луксозни къщи и апартаменти разчерта и своеобразни „територии” на острова. Руските кандидати за кипърски паспорт предпочитат жилища най-вече в Лимасол, най-големия финансов и бизнес център на страната. Ливанските купувачи са се насочили приоритетно към Ларнака. Пафос на западния бряг привлича китайци и руснаци, като първите избират предимно луксозни резиденции, докато руснаците пазаруват и къщи, и апартаменти.

Въпреки положителните резултати от програмата, този нов модел на бизнес показа и отрицателните си страни, коментират експерти. Големият интерес и нужда на кандидат-инвеститорите от трети страни да закупуват жилище за постоянно пребиваване за най-малко 500 000 евро се съчета с апетитите на строителните компании, които бързат да изграждат луксозни сгради за продан, което тласна нагоре цените на недвижимите имоти в районите на това ново скъпо строителство. Най-голямото им увеличение се наблюдава през 2017-2018 г. – ръст от 1,7%, като най-рязко - с 4%, са нараснали цените на апартаментите в Лимасол, сочат данните в проучването на финансовото министерство.

Лимасол, който е градът на строителния бум и „кулите”, както наричат луксозните небостъргачи, предназначени най-вече за кандидатите по програмата, доведоха и до рязък скок на наемите, които надвишават вече наемите в далеч по-големи и престижни европейски градове. Гражданските протести срещу тази възходяща тенденция продължават.

Само за десетина дни след промените в инвестиционната програма бе обявено предстоящото „извисяване” в Лимасол на още две нови „кули”. Проектът Dream Tower се намира в завършителния етап на цялостния му план и компанията има готовност да пристъпи към изграждането му. По-късно тази година ще започне строителната фаза за „кулата” Aura, за която в най-скоро време се очакват всички разрешения, съобщи инвеститорът й. Това ще бъде и най-високият кипърски небостъргач - 197 метра, като разходите за строителството му са планирани да достигнат 108 млн. евро.

Първите високи сгради в Лимасол, за който има одобрени и подадени заявления за над 60 „кули”, трябва да бъдат завършени през тази и следващата година.

„Секторът на строителството и недвижимите имоти очевидно се възстанови след шока от кризата през 2013 г. и част от това възстановяване се дължи на Кипърската инвестиционна програма. Но няма „прегряване”, нито особено висока зависимост на перспективите за растеж на този сектор от програмата”, коментира финансовият министър Харис Георгиадис.

Според икономисти и финансисти обаче в Лимасол вече има признаци на „прегряване”, а чрез програмата може да се създаде нов балон в сектора на недвижимите имоти. През януари изтъкнатият икономист проф. Кристофър Писаридис, Нобелов лауреат за икономика за 2010 г., кипърец, който живее във Великобритания, посочи, че нарастването на търсенето на имоти се ръководи от изкуствени фактори – от конкретната правителствена политика за „гражданство срещу инвестиции”, във време, когато такива извънредни политики вече не са необходими. Според него бързо нарастващите цени на недвижимата собственост и повишената строителна активност са рисковани и не са добър знак за икономиката. В момента, в който тази „паспортна” схема престане да бъде толерирана, балонът ще се спука незабавно, предупреди Нобеловият лауреат.

В споровете как да се развива инвестиционната програма за кипърско гражданство се намеси и парламентът на Кипър. Депутатите приеха закон, внесен от опозицията, който дава право на глас на парламента за „златните визи” и натурализацията – досега програмата бе изцяло в компетенциите на правителството. Според новите разпоредби почетните натурализации по съображения от обществен интерес, както и натурализацията за инвеститори, граждани на трети страни, ще бъдат разрешени при условия, определени с наредби, които правителството трябва да внесе в парламента за одобрение и те да бъдат публикувани в Официалния вестник на републиката. Решено бе законът да влезе в сила след 1 г. - от 31 януари 2020 г., за да има време да бъдат определени правилата.