Граждани на Русия, Китай, арабските страни са инвестирали в Кипър 6,6 млрд. евро за последните шест години. Всяка 4-а сделка на пазара на недвижими имоти на средиземноморския остров е направена с кандидати по програмата „гражданство срещу инвестиции”. Средствата, с които бизнесмени от трети страни са придобили кипърски паспорт, са над половината от общата сума на преките чуждестранни инвестиции, влезли в Кипър в периода 2014-2017 г.
Тези резултати са част от специалното изследване на въздействието на Кипърската инвестиционна програма /по-известна като „гражданство срещу инвестиции”/ върху икономиката на Кипър, проведено от Министерството на финансите. Те са и сред водещите икономически аргументи, с които правителството в Никозия защити прилагането на програмата и обоснова защо не се отказва от нея - въпреки много сериозната критика от Европейската комисия в нейния януарски доклад и за разлика от България, която обяви, че ще прекрати действащата подобна схема. С решението си от 13 февруари кабинетът на президента Никос Анастасиадис затегна правилата и процедурите за предоставяне на кипърско гражданство на богати инвеститори от трети страни, като в същото време разшири приложението на програмата.
Новите изисквания: от Шенген до социални жилища
Програмата „гражданство срещу инвестиции” започна в Кипър през 2013 г., само два месеца след болезнените решения на Еврогрупата за безпрецедентното „подстригване” на негарантираните банкови депозити и подписването на меморандума с „Тройката” международни кредитори. Тя бе приета като инструмент за привличане на чуждестранни инвестиции, които да помогнат на страната да излезе от тежката финансова криза и да дадат тласък на възстановяването на икономиката.
Оттогава досега програмата е ревизирана четири пъти, като най-значителните промени бяха направени през миналата година. Тогава тя бе преименувана на „Кипърска инвестиционна програма”, за да се подчертае инвестиционният й характер, а не „продажбата” на паспорти. Засилени бяха изискванията за контрол и бе определен таван от 700 паспорта годишно.
При сегашната пета поправка правителството прие 12 промени, засягащи основно икономическите критерии, на които трябва да отговарят кандидатите. Те влизат в сила от месец май.
Минимално необходимата сума за инвестиции в кипърската икономика от чуждестранните бизнесмени се увеличава на 2,5 млн. евро, като се запазва размерът й от 2 млн. евро, ако средствата са вложени единствено в жилищни недвижими имоти. Остава изискването най-малко с 500 000 евро от тях да бъде закупено жилище за постоянно пребиваване на острова.
От 3 на 5 години се увеличава срокът, в който получилите кипърски паспорт по тази програма трябва да запазят инвестициите си. Удължаването му ще се отрази на пазара на недвижими имоти, тъй като в този период няма да имат право да продават закупените скъпи луксозни апартаменти и резиденции, коментираха вече брокери.
Важна промяна е разширяването на приложенето на програмата, като се добавят и други инвестиционни сектори. Освен в предпочитания и стимулиран досега сектор на строителството и недвижимите имоти, бъдещите кипърски граждани ще могат да насочат капиталите си към корабоплаването и регистрираните алтернативни инвестиционни фондове. Дава се възможност и за инвестиции до 200 000 евро на вторичния пазар на кипърската фондова борса. В същото време държавните облигации напълно отпадат като приемливо вложение в рамките на програмата.
Въвежда се изискването „новите кипърци” да подпомагат финансово две правителствени политики – научно-изследователската и жилищната. Те трябва да направят допълнително дарение в размер на 75 000 евро към Фондацията за научни изследвания и иновации, за да се насърчи създаването на екосистема за предприемачески иновации. Това задължение се отменя, ако кандидадът е вложил най-малко същата сума в иновативно предприятие или ако участва с 20% от инвестицията в областите на научните изследвания и технологиите, образованието, здравеопазването и възобновяемата енергия.
По 75 000 евро от всеки кандидат ще получава и Кипърската корпорация за поземлено развитие /Cyprus Land Development Corporation/, която е един от главните държавни органи, отговарящи за изпълнението на правителствената жилищна политика, специално в социалната ѝ част, чрез управление и насърчаване на различни схеми в помощ на уязвимите групи от населението. Целта е да се осигури финансиране за изграждането на жилища на достъпни цени, чиято липса е много сериозен проблем сега в страната.
Сред новите политически критерии е изискването кандидатите за кипърско гражданство от трети страни задължително да имат шенгенска виза. Наличието й ще бъде доказателство, че кандидатът е преминал вече първична проверка от властите в страна от Шенгенската зона /Кипър не е неин член/, които са му издали виза и не са му отказали достъп на територията на ЕС. По този начин ще отпаднат упреците към Кипър, че има риск той без сериозна проверка да допусне в ЕС „рискови” инвеститори. Освен това чуждестранният кандидат трябва да притежава разрешение за пребиваване в Кипър поне шест месеца преди подаването на заявлението за натурализация.
Независима специализирана международна компания ще извършва проверки на кандидатите и на произхода на техните пари, заяви още правителството на Кипър.