Лученият капан на Ердоган

Физическите атаки от страна на властите не са новост за Турция. Най-малко след неуспешния опит за преврат преди повече от две години претърсванията в офиси на критични за правителството журналисти, учителски стаи и военни академии са нормални. Десетки хиляди турци бяха уволнени от държавна служба от лятото на 2016 г. насам или са били задържани. От няколко месеца обаче турската държава поема по съвсем нов курс: с така наречените лучени операции (soğan' operasyonu).

Това са предимно полицейски операции: полицаи претърсват складове, но не за наркотици, алкохол или тютюн, а за лук. Това е поредният опит на президента Реджеп Тайип Ердоган да отклони вниманието на избирателите от икономическата криза в страната малко преди местните избори. Защото недоволството от увеличените с 25% цени на хранителните стоки расте. За да убедят населението, че правителството не е виновно, от месеци властите атакуват земеделските стопани. Обвинението: земеделските производители крият реколтата си и така изкуствено повишават цените, пише в свой репортаж за германския седмичник Die Zeit Хасан Гьокая.

„Акция в Анкара: конфискувани са 1300 тона лук!" пишат още в края на ноември на първите си страници свързани с правителството вестници, като Yeni Akit. По телевизията в прайм тайма дават напрегнати сцени на сергии с лук, с драматична музика за фон. След като полицията претърси склад, телевизионният канал A Haber изпрати репортер на мястото. Готов за снимки, мъжът стои с микрофон в склада. Камерата показа десетки чували с лук. В Турция има много лук, казва репортерът, но престъпните фермери са искали да скрият реколтата си. Тази гледна точка съвпада с предупреждението на Реджеп Тайип Ердоган, което преди това той бе отправил със сериозен поглед пред камерите: „Всеки, който съхранява картофи и лук, ще получи наказание за деянието“.

Лукът се превърна в символ на икономическата криза в Турция. Ако през 2017 г. един килограм все още струва около 1,5 лири, продавачите днес изискват четири пъти повече пари. Отначало турците приеха това с хумор и започнаха да вият връзки с лук, чиито снимки споделят в Twitter. Междувременно икономическата криза засегна сериозно много турци. И те се чудят вече сериозно защо такава проста култура като лука може да бъде толкова скъпа.

Периодът на кризата с лука е лош за турското правителство. На 31 март в национален мащаб ще се проведат местни избори, а ислямско-националистическата управляваща партия ПСР се страхува от загубата на кметовете в ключови избирателни области, като Анкара и Истанбул. А високите цени удариха преди всичко бедни и консервативни слоеве, т.е. турци, за които Ердоган винаги е бил алтернатива на елитарно-светския естаблишмент.

Мнозина получават за парите си не само по-малко лук, отколкото преди, но и по-малко картофи, домати и плодове. Настроението сред продавачите на базара не е по-добро, тъй като те продават по-малко и често се сблъскват с недоволството на клиентите заради високите цени.

А лучените операции са реакцията на правителството към случващото се. Обвинените фермери се защитават, но почти не разполагат с никакво пространство в близките до ПСР медии.

Обвинението на правителството, че престъпни селяни са отговорни за високите цени, е нелепо, казва Ахмет Аталик. Той е председател на Истанбулската професионална асоциация на земеделските стопани.

„Лукът е класически продукт за съхранение, който се съхранява след прибиране на реколтата в халета, за да се изкарва на пазара през цялата година, което е съвсем нормално, тези атаки над халетата са глупави", казва Аталик, задавайки въпроса: „Защо няма подобни акции в халета за пшеница или ориз, защо там няма обвинения?“.

А откакто икономическата криза в Турция се усеща във въздуха, министърът на финансите Берат Албайрак се опита да успокои финансовите пазари. Той разпространява мелодични послания, думата „криза“ се избягва, за да не предизвиква паника сред населението и чуждестранните инвеститори. Албайрак стартира бързо реформи, за да компенсира валутната криза. Въпреки това статистическият институт на Турция продължава да представя обезпокоителни данни.

За декември 2018 г. индексът на потребителските цени показва увеличение на цените от 20,3% в сравнение със същия месец на предходната година. Храната е с 25% по-скъпа, бензинът и електроенергията – с 23%, производствените цени са с 33% по-високи от преди година. Зад кризата до голяма степен се крие инфлацията на националната валута. Понастоящем едно евро струва шест лири, а когато преди няколко месеца спорът между Турция и САЩ ескалира, еврото струваше дори осем лири. За турците, които са силно зависими от чуждестранния внос и плащат за продуктите с лири, цената е твърде висока.

Ахмет Аталик вижда в това проблем и за фермерите. „Торове и другите химически вещества трябва да се внасят от чужбина, което увеличава разходите и, за да компенсират това, земеделските стопани в Турция трябва да увеличат цените си за продуктите си. Или ще трябва да се справят без торове и да имат по-бедна реколта”, казва земеделският инженер. Това е порочен кръг.

Междувременно турското правителство премахна митата за вноса на пшеница, лук и домати. По този начин пазарът се снабдява с доставки, но турските фермери не печелят нищо. Турция е предопределена за добро земеделие поради средиземноморския си климат. Но коментирайки лучените операции, Аталик отбелязва, че „политиците са по-опасни за земеделските производители в тази страна, отколкото климатът".

В крайна сметка вече почти не си струвало да бъдеш земеделски производител в Турция дори и без инфлацията.

„В резултат на това неизползваната земеделска земя в Турция е толкова голяма, колкото и територията на Белгия, а полетата пустеят, защото земеделието и прибирането на реколтата не са конкурентни и фермерите просто не печелят достатъчно", казва Ахмет Аталик.

Дали недоволството от високите цени ще е решаващо в голяма степен за резултата от местните избори, все още не е ясно. Правителството на ПСР има подкрепата на много от медиите, затова неговите опоненти не успяват да използват проблема в политически план за себе си.

В същото време нов скандал разтърсва страната: опозицията, концентрирана около светската лява Републиканска народна партия и прокюрдската опозиционна Народна демократична партия, е забелязала несъответствия в избирателните списъци. Тя предупреждава за възможни измами на местните избори. Така например в списъците са включени повече от 6300 избиратели, за които се твърди, че са на повече от 100 години. Стотици гласоподаватели също са били регистрирани в апартаменти, които всъщност са необитаеми. По този начин ПСР искала да компенсира според опозицията спада в доверието. 

Обвинението е широкообхватно, но сериозни последствия досега от страна на висшия избирателен орган няма. Може да се окаже, че в крайна сметка нито високите цени на храните, нито евентуалните изборни измами ще имат сериозни последици за президентската партия.