По-важното от изминалата седмица

България

Очаквано Народното събрание гласува мандат на правителството да преговаря само със САЩ за покупка на изтребители на цена, по-висока от досега одобрения бюджет за бойни самолети от 1,8 млрд. лв. без ДДС. По неофициална информация американското предложение за 8 нови самолета F-16V е на стойност около 2,1 млрд. лв. без разсрочено плащане и без ангажимент за първа доставка до 2 години след подписване на договора. Промяната беше подкрепена от 130 народни представители, като 84 бяха против договорката.

Част от раздържавените при масовата приватизация книжа може да бъдат подложени на своеобразна национализация, става ясно от концепцията за справяне с проблема с т.нар. спящи книжа, която публикува Министерството на финансите.

Според предложението следва да се създаде фонд, който да поеме акциите, а в замяна техните собственици да придобият дялове във фонда. Тези, които в период от пет години продължат да не се интересуват от собствеността си, може да я загубят - тя да се продаде, а постъпленията да отидат в Сребърния фонд. Срещу предложението се обяви БСК.

Петчленен състав на Върховния административен съд отмени окончателно решението на кабинета от декември 2017 г. за разширяване на ски зона Банско. Съдиите потвърдиха оценката на долната инстанция, че промяната на плана за управление на Национален парк "Пирин" без нова екооценка противоречи на закона.

Износът на български стоки се повишава през ноември с 2,2% на годишна база. Експортът към ЕС нараства със 7%, но продажбите в трети страни компенсират част от увеличението със спад от 6,7%. Причината е намаляващ износ на горива и оръжия спрямо същия период на 2017 г.

ЕС и Европа

Британският премиер Тереза Мей започна разговори с политици от опозицията, за да обсъди как да продължи с процедурата по Brexit. Май обяви, че ще представи "План Б" в понеделник, който британският парламент ще трябва да гласува на 29 януари. Преди това Парламентът категорично отхвърли споразумението за Brexit, договорено между Мей и ЕС. Внесен от страна на Лейбъристката партия вота на недоверие бе спечелен с малка преднина от Мей.

Междувременно Бундестагът одобри закона на германското правителство за Brexit. Той има за цел да осигури правна сигурност за гражданите и предприятията по време на преходния период. Например заявленията за натурализация на британци в Германия и обратно трябва да продължат да бъдат възможни през този период. Въпреки това законът ще влезе в сила само при регулиран Brexit.

Според Федералната статистическа служба брутният вътрешен продукт на Германия се е увеличил с 1,5% през миналата година. Растежът бе съответно 2,2% през 2017 г. и 2016 г. Според данните вътрешният растеж е основният двигател за положителния растеж, докато нетният износ води до слабо забавяне на растежа. Според статистиците БВП е нараснал леко през четвъртото тримесечие на 2018 г., помагайки на страната да избегне техническа рецесия.

Федералното правителство потвърди различни медийни публикации, според които планира да удължи договора на президента на Бундесбанк Йенс Вайдман за още осем години. Вайдман е на поста от 2011 г., а договорът му изтича в края на април. Кога ще бъде формалното решение, все още не е ясно.

Въпреки критиките от страна на германски политици американският посланик в Берлин Ричард Гренел повтори заплахите за санкциите срещу германски компании, участващи в газопровода "Северен поток 2". Тръбопроводът ще пренася газ директно от Русия през Балтийско море до Германия, а строителството вече започна. САЩ и някои източноевропейски държави са против проекта.

ЕК  възнамерява да убеди държавите членки в това те вече да не трябва да вземат единодушно решение по въпросите на данъчната политика. В бъдеще се предлага за промени да е достатъчно квалифицирано мнозинство. Освен това Комисията предлага в бъдеще да се предоставят на Европейския парламент равни права върху данъчното законодателство. Понастоящем данъчната политика е единствената област, при която държавите членки гласуват единодушно и без пряко парламентарно участие. Според ЕК това води до забавяне или изобщо отлагане на много данъчни решения.

Още една новина от Брюксел. Европейската комисия представи проектите за два мандата за преговори със САЩ. Те показват, че ЕС би бил готов да намали вносните си мита за автомобили при преговори за свободна търговия с администрацията на Тръмп, ако американците сътрудничат за намаляване на всички промишлени мита. Освен това се търси споразумение за така наречената оценка на съответствието, насочена към премахване на нетарифните бариери пред търговията. Разговорите със САЩ могат да започнат официално, едва когато държавите членки на ЕС одобрят проектите.

Италианското правителство на популисткото движение "5 звезди" и крайнодясната "Лига" одобри драстични реформи в социалната и пенсионната система в държавата, с каквито обещания двете формации успяха да спечелят изборите миналата година. Социалните нововъведения предвиждат гарантиран минимален доход от 780 евро месечно на всички италианци, които живеят под прага на бедността и нямат недвижима собственост. Семейният такъв "граждански доход" за двама възрастни с едно дете е 1080 евро, а с три деца - 1280 евро. Това ще струва на бюджета на Италия 7 милиарда евро тази година - далеч под 17-те милиарда, които бяха обещавани преди изборите. Пенсионната реформа, която пък беше обещавана от "Лигата", предвижда отмяна на увеличението на минималната възраст за пенсиониране, която в момента е 67 години. Според новите правила право да излязат в пенсия италианците ще имат, когато сумата на възрастта и трудовия им стаж достигне 100.

Европейската централна банка (ЕЦБ) призова няколко италиански банки да увеличат значително отписванията си на лоши кредити и да изчистят кредитните си портфейли до 2026 г. Изискванията бяха посрещнати със значителни критики от италианските политици. Вицепремиерът Матео Салвини юьговори за подновена "атака" върху италианските банки.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас едва успя да оцелее след вота на доверие в парламента. 151 депутати гласуваха за Ципрас, 148 срещу него (при един въздържал се). Самата управляваща партия "Сириза" има само 145 места, още шест гласа бяха получени от независими парламентаристи и депутати от по-малки партии. Ципрас поиска вот на доверие, след като дясната партия Anel се отказа от коалицията със Сириза след спор за името на Македония. Не е ясно дали малцинственото правителство на Ципрас може да продължи да управлява или са необходими нови избори.

В Швеция премиерът на социалдемократите Стефан Льовен отново пое властта четири месеца след парламентарните избори и ще сформира правителство на малцинството със Зелените. За преизбирането си Льофен се нуждаеше от подкрепата на либералите и центристката партия, които възнамерява да си сътрудничат с правителството по определени въпроси.

САЩ

Все още няма споразумение в рамките на бюджетния спор на САЩ. Демократите все още блокират закона за бюджета на президента Доналд Тръмп. Той на свой ред забавя подписването на закона за бюджета, който ще освободи поне за няколко седмици средства за съответните органи. Блокажът продължава почти четири седмици, което е по-дълго от всички предишни блокажи на правителството.

Междувременно демократите настояха американският президент Доналд Тръмп да отложи ключовата си реч пред Конгреса, тъй като сигурността не може да бъде гарантирана заради т.нар. затваряне на правителството. Председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси предложи държавният глава да представи речта си в писмен вид, освен ако федералните агенции не отворят отново. Тръмп ще държи годишната си реч "За състоянието на съюза" на 29 януари, но правителството е частично затворено заради скандала с изграждането на стената по границата с Мексико.

Китай

Китайското правителство обяви мерки за подкрепа на местната икономика. Планирани са намаления на данъците за по-малките предприятия и индустрията. Министерството на финансите обяви промени в ДДС и данъка върху доходите. В същото време обаче правителствените разходи ще бъдат намалени с 5%. Подробностите още не са публикувани. За да се предотвратят проблеми с ликвидността на банките, китайската централна банка е предоставила и еквивалента на почти 73 милиарда евро за финансовия сектор. По-специално  следва да се насърчава кредитирането на по-малките предприятия.

По повод посещението в Китай на германския финансов министър Олаф Шолц двете страни се споразумяха да разширят финансовото си сътрудничество. Планирани са нови германско-китайски споразумения за сътрудничество между органите за банков надзор и договор за засилено сътрудничество при търговията с ценни книжа. Целта е банките и застрахователните компании да получат по-добър достъп до пазара в съответната друга страна.

Поради перспективите за продължаване на търговската война със САЩ и структурното забавяне в китайската икономика Пекин вече очаква растежът да се забави през 2019 г. и планира да обяви по-ниски от първоначалните цели. Досегашните прогнози бяха за 6,5%, докато сега числото ще бъде около 6-6,5%. Страната се нуждае от среден ръст от 6,2% за 2019 и 2020 г., за да се изпълнят дългосрочните управленски обещания, че средните доходи ще се удвоят до 2020 г.

Развиващи се пазари

Турската централна банка отново оставила основния си лихвен процент непроменен. Той е на ниво от 24%.

Президентът на Венецуела Николас Мадуро обяви нова валутна реформа. Той възнамерява да създаде нова парична система, основана отчасти на криптовалутата на страната - Петро. Това би трябвало да намали зависимостта от щатския долар и да помогне за заобикаляне на американските санкции. Мадуро разпореди държавните компании да генерират 15% от оборота си в петро. Той също така обяви увеличение на минималната работна заплата с 300%. МВФ прогнозира, че венецуелската инфлация ще нарасне от над 1 млн. процента тази година до над 10 млн. процента.