Как да избегнем криза на развиващите се пазари през 2019 г.

Накъдето поеме Руската централна банка, другите развиващи се пазари я следват. Страната създаде важен прецедент миналата седмица, повишавайки лихвените проценти с 25 базисни пункта до 7,75 процента – второто превантивно увеличение от септември насам. Турция, Южна Африка и други държави трябва да вземат пример от затягането на паричната политика, коментира колумнистът на Bloomberg Маркъс Ашуорт.

Изходът от кризата на развиващите се пазари миналото лято бе вдигането на лихвите. А при положение, че рисковете, които предизвикаха разпродаването, все още са налице, тази стратегия остава най-добрият залог за страните, които искат да избегнат повтарянето ѝ през 2019 г. Нужни са железни нерви, за да виждаш слабия ръст на местната икономика и въпреки това да повишаваш лихвените проценти, за да си сигурен, че можеш да се справиш с всякакви възможни глобални трудности. Но това са умни решения на централната банка в Русия.

Има причини на местно ниво, за да бъде Русия проактивна. Данъкът върху продажбите в страната ще се повиши до 20% от 18% през 2019 г., което вероятно за кратко ще ускори инфлацията над целевия диапазон на централна банка. А тя ще иска да укроти ценовия ръст. Освен това съществува заплахата за нови международни санкции заради действията ѝ в Украйна. По-високите лихвени проценти сега би трябвало да смекчат евентуалния натиск върху рублата. Те ще позволят на страната да възстанови и ежедневните си покупки на долари, за да възстанови валутните си резерви.

Турция в същото време изглежда по-малко ангажирана с този подход. На срещата на централната банка този месец банкерите избраха да пропуснат думата „решително“ от предишните си изявление по отношение на запазването на затегната парична политика. Това може да не изглежда като голяма стъпка, но бе достатъчно да доведе до краткосрочни проблеми за лирата. Това показва колко чувствителни са инвеститорите към всеки сигнал за преждевременно връщане на болезненото повишение с 650 базисни пункта, което централната банка бе принудена да направи на 13 септември.

Това огромно увеличение бе необходимо, за да се удържи твърде забързалата се инфлация и да спре срива на лирата. Но макар че нещата донякъде се нормализираха в това отношение, лирата все още е сред най-зле представящите се развиващи се валути спрямо долара, поевтинявайки с почти 2%.

Макар че инфлацията се забави от пика си от 25,2% до 21,6% през ноември, тя остава близо четири пъти по-висока от официалната цел. Може да има момент през 2019 г., когато лихвените проценти може да бъдат внимателно понижени, но не и преди инфлацията ясно да е поела в посока надолу. Ако тя отново се ускори, ще са нужни още мерки, за да не се допусне повторение на тежката криза в страната – дори ако има засилен политически натиск върху централната банка да понижи лихвите.

Не е зле и Южна Африка да погледне към Русия. Като най-ликвидна валута сред развиващите се пазари, рандът е изключително чувствителен на инвеститорските потоци. Ахилесовата му пета е балансът на първичния доход. Той изплаща много по-високи лихви на чуждестранните притежатели на държавен дълг от покритието му от търговския излишък върху тежките метали.

Централната банка на страната наистина повиши лихвите с 25 базисни пункта до 6,75 процента на 22 ноември, но решението бе взето трудно. Гуверньорът Лесея Кганяго даде решителния глас, въпреки че прогнозите за местния растеж и инфлацията бяха понижени. Той подчерта по-затегнатите глобални условия, увеличената волатилност и влошаващите се настроения към развиващите се пазари. Мъдри думи. Въпреки това рандьт остава уязвим, поевтинявайки с над 4% спрямо долара през декември.

Разумните централни банки ще искат да избегнат отново да бъдат въвлечени в глобален водовъртеж, в който инвеститорите избягват рисковете. А това значи да не си оставят вратичка да намалят темпа на увеличение на лихвите през 2019 г.