Меркел си отива, Германия остава

Напрежението се пренесе и в коалицията, където в двата противоположни края а ринга застанаха канцлерът с нейния либерален подход и лидерът на ХСС и вътрешен министър Хорст Зеехофер със своето искане за затягане на контрола върху прииждащите в страната чужденци.

Този сблъсък бе и последният отчаян опит на ХСС да спаси остатъците от увяхващата си подкрепа преди местните избори и да се защити от настъпването на крайнодясната „Алтернатива за Германия“. В крайна сметка това се оказа доста закъсняла тактика, която не можа да подкрепи резултатите на партията.

Това доведе до исторически провал за ХСС на местните избори в Бавария, отслабвайки още повече управляващата коалиция.

Но последният пирон в ковчега на реномето на управляващите дойде с вота в провинция Хесен две седмици по-късно. ХДС спечели първото място на вота, но получи само 28% от гласовете на избирателите. Това е голям спад спрямо над 38-те процента, които партията получи на предишните избори в провинцията през 2013 г.

Това доведе до неминуемото и според някои анализатори дори позакъсняло решение на канцлера да не се кандидатира за нов мандат начело на ХДС. Това фактически означава, че Меркел се отказва и от надпреварата за канцлер на следващите парламентарни избори през 2021 г.

Ново начало?

Краят на една ера – изтърканото клише за излизането на Меркел от политиката не може да бъде по-вярно, тъй като от идването ѝ на власт през 2005 г. са минали вече 13 години и на последните избори право на глас вече са имали младежи, които през съзнателния си живот не са имали друг канцлер освен нея, а следващите избори техният брой ще става още по-голям.

Решението на Меркел, макар и логично и очаквано, донесе със себе си несигурност, която обаче бързо беше разсеяна от нейните обещания да изкара докрай мандата си. Но истинското успокоение дойде след избора на новия лидер на ХДС в началото на декември.

За поста успя да се пребори генералният секретар на партията и определяната за протеже на канцлера Анегрет Крамп-Каренбауер, с което партията си гарантира, че няма да изменя драстично поддържаната досега линия, съсредоточена около центъра на политическия спектър.

Крамп-Каренбауер тепърва ще трябва да доказва контрола си върху партията, но поне докато Меркел остане в политиката е малко вероятно тя да трябва да се изправя пред по-значителни предизвикателства вътре и извън ХДС.

Заплахи обаче не липсват и това си пролича именно на изборите за председател на ХДС, на които основният съперник на Крамп-Каренбауер бе кандидатът на клонящата вдясно фракция на консерваторите Фридрих Мерц. Самочувствие на нейните представители даде изборната подкрепа за „Алтернатива за Германия“, разпалвайки с нова сила въпросът за това дали партията трябва да направи завой надясно в опит да привлече по-умерените избиратели на крайнодясната партия или да остане в центъра, опитвайки се да поддържа баланса на политическата сцена, както правеше досега.

Резултатите от гласуването за нов лидер дадоха яснота за това кои сили преобладават в партията, макар и това да не отговаря на въпроса дали те съвпадат с настроенията на германските избиратели. Отговор партията ще може да получи най-рано на предстоящите избори за европейски парламент през май. Това обаче може да се окаже твърде късно, тъй като тенденциите в страната, както и в останалите части на еврозоната, продължават да са за обръщане към алтернативите на традиционните партии (В Хесен Зелените станаха втора политическа сила с над 18% подкрепа).

Това означава, че консерваторите със сигурност ще трябва да направят промени в политиките си, ако искат да запазят своите силни позиции, и няма по-добра възможност за това от идването на нов лидер на партията. През идната година Крамп-Каренбауер ще има възможността да докаже, че ще може да изведе партията до нови върхове (също като влиятелната си предшественичка), а не просто да остане в историята като протежето на Меркел. И колкото по-бързо го направи, толкова по-добре.