По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Най-рано в края на 2019 г. ще бъде ясно дали и при какви условия ще започне изграждането на АЕЦ "Белене". Това е най-краткият срок за избор на инвеститори в проекта според одобрената от правителството процедура за реализацията на ядрената централа. Предложената от министъра на енергетиката Теменужка Петкова рамка ще бъде разгледана и от Народното събрание. В документа е записано, че проектът трябва да се осъществи на пазарен принцип и без държавни гаранции.

Превозът на стоки с висок фискален риск ще се декларира поне седмица предварително пред НАП, предвиждат промени в данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които са публикувани за обществено обсъждане. Мярката се отнася до всеки търговец или производител, който превозва малко по-големи количества от т.нар. чувствителни стоки, които са например храни и горива.

Данъкът върху автомобилите ще зависи и от екологичната категория. Въпреки сериозната съпротива от страна на опозицията екологичният компонент във формулата за изчисляване на данъка върху автомобилите беше приет на второ четене от парламента със 107 гласа за и 74 против. В резултат данъкът за най-старите автомобили може да се увеличи с до 30%, а за най-новите - да се понижи.

Оспорваният Закон за бюджета на Националната здравна каса (НЗК) за 2019 г. мина на първо четене в парламента. Управляващите обаче обещаха, че ще преосмислят част от най-критикуваните текстове преди второто четене - промени в редица други закони, с които се задължават болниците да се прелицензират през следващата година, въвежда се ограничение да не се плаща на болницата за работа на лекар, който не е на основен трудов договор с нея, позволява се на НЗОК да прехвърля плащания от едно перо в друго и т.н.

България ще прави вноски към Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) едва от момента, в който страната ни влезе в еврозоната. Това каза финансовият министър Владислав Горанов по време на петъчния парламентарен контрол. Едва след този момент страната ни ще има и достъп до средствата, които механизмът предоставя при възникване на икономическа криза.  Според сметките на финансовото министерство (изготвени през 2017 г.) през първите 5 години след влизането на страната ни в клуба на богатите, България би плащала по 91 млн. евро на година към ЕСМ. Това е около 0,16% от днешното ниво на БВП или приблизително 0,45% от бюджета за 2018 г., обясни министърът. След петата година и до края на преходния период в рамките на следващите 7 години България няма да има финансови задължения да прави вноски във фонда.

В края на третото тримесечие на тази година заемите от банковата система възлизат на 54,178 млрд. лева, като отбелязват годишен ръст от 6,2%. За сравнение към края на юни годишното увеличение беше 5,9%, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За периода от юли до септември кредитите, отпуснати от банките на фирмите и домакинствата са 3,068 млн. броя и на годишна база броят им расте с 10,2% при 10% годишно повишение в края на юни. В края на септември 2018 г. спрямо края на второто тримесечие броят на банковите заеми се повишава с 0,9%, а размерът им – с 1,7%.

ЕС и еврозоната

ЕС не успя да подготви защитни мерки срещу американските санкции срещу Иран навреме. Те влязоха в сила на 5 ноември и покриват износа на петрол и енергийния сектор, корабостроенето и корабоплаването, както и финансовите транзакции с Иран. Всеки, който търгува с ирански петрол или извършва транзакции през засегнатите ирански банки, може да загуби достъп до американския пазар и финансова система. Обсъжданият европейски механизъм за търговия с Иран не е готов, а заобикалянето на санкциите потенциално може да започне от началото на 2019 г.

Според Доналд Туск има голям риск Полша да напусне ЕС. „Това е извънредно сериозен въпрос, драматично сериозен въпрос. Бих искал хората, които са поели по този път, да дойдат на себе си", заяви във Варшава председателят на Европейския съвет. Според него това може да се случи заради процесите, задействани от напрежението между Брюксел и Варшава по отношение на върховенството на закона.

Френският президент Еманюел Макрон призова за „истинска европейска армия“, за да може ЕС да се защитава самостоятелно от Русия, Китай "и дори САЩ". Според френския президент жертвата на решението на САЩ да се оттеглят от договора с Русия за неразпространението на ядрени ракети със среден и малък обсег е именно Европа. По-късно ЕК заяви, че подкрепя по принцип виждането на Макрон.

Бюджетната комисия към Бундестага приключи разговорите за бюджета на федералното правителство за 2019 г. Разходите на републиката ще възлязат на 356,4 млрд. евро, което е с 400 млн. евро по-малко, отколкото беше предвидено в проекта на министъра на финансите Олаф Шолц . Очакват се  приходи в същата величина. Между другото, бюджетът за отбрана нараства повече от първоначално планираното до 43,2 милиарда евро, което е с 12% повече от този през 2018 г. Освен това Министерството на развитието получава повече пари. Планът ще бъде гласуван през следващата седмица от Бундестага.

През третото тримесечие на 2018 г. броят на свободните работни места в Германия достига нов връх. Според проучване на Института за изследване на заетостта (IAB) 1,24 милиона работни места са били свободни. Това е с 140 000 повече в сравнение със същия период на предходната година.

Европейската народна партия (ЕНП) номинира германеца Манфрид Вебер за главен кандидат за европейските избори. Вебер се наложи със 79% от гласовете срещу бившия министър-председател на Финландия Александер Стуб от и сега се смята за фаворит за поста председател на Европейската комисия.

Европейската комисия коригира леко прогнозата си за растеж за еврозоната надолу. Сега се очаква нарастването от 1,9% през 2019 г., в сравнение с 2,0% през пролетта. За Италия Комисията изчислява, че бюджетният дефицит ще достигне 2,9%. Това е с 0,5 процентни пункта повече, отколкото прогнозира италианското правителство. Според Комисията дефицитът се очаква да нарасне до 3,1% през 2020 г., докато правителството в Рим се стреми към намаляване на дефицита. До вторник Италия трябва да направи промени в предишните си бюджетни планове. В противен случай Комисията би могла да открие процедура, която да позволи санкции срещу страната. Финансовият министър Джовани Триа обаче вече обяви, че „основните крайъгълни камъни“ на проекта няма да се променят.

Министрите на финансите на ЕС отново не успяха да постигнат консенсус относно въвеждането на цифров данък. По време на обществената дискусия обаче представителите на Германия и Франция намекнаха за нова възможна компромисна линия: германският финансов министър Олаф Шолц призова за решение на международно ниво в рамките на ОИСР. Ако това не се случи до лятото на 2020 г., той можел да приеме чисто европейско решение. Френският колега на Шолц, Бруно Льо Мер, заяви, че Франция може да се съгласи с отлагане до края на 2020 г. като „окончателен компромис". Льо Мер обаче призова министрите на финансите на ЕС да постигнат политическо споразумение по този въпрос на следващото си заседание в началото на декември.

САЩ

В рамките на изборите за Конгреса демократите завладяха мнозинството места в Камарата на представителите. В Сената републиканската партия на президента Доналд Тръмп успя да разшири водещата си роля.

В началото на миналата седмица официално влязоха в сила новите санкции на САЩ срещу Иран. Те са насочени предимно към петролния сектор на страната. Още през август беше наложен първи кръг от санкции, засягащи главно финансовия сектор. Осем страни ще бъдат освободени от санкциите на временна основа: Според външния министър на САЩ Майк Помпейо вносът на ирански петрол от Италия, Гърция, Турция, Китай, Индия, Япония, Южна Корея и Тайван няма да бъде наказван първоначално. Частният доставчик на финансови услуги Swift обяви, че е блокирал възможността някои ирански банки да имат достъп до нейната система за обмен на данни. Цените на петрола продължиха да спадат през тази седмица въпреки санкциите.

оил

Правителството на САЩ наложи нови санкции и на Русия. Те са насочени срещу лица и няколко предприятия, които според американските данни са активни в анексирания от Русия Крим. Санкциите ще замразят активите в Съединените щати на засегнатите лица и фирми. На гражданите и бизнеса на САЩ е забранено да правят бизнес с тях.

Федералният резерв на САЩ остави основния лихвен процент непроменен. Лихвеният процент на остава на ниво 2 – 2,25%.

Развиващи се пазари

Инфлацията в Турция нарасна отново през октомври. Въпреки затегнатата парична политика и огромното увеличение на лихвените проценти в средата на септември годишната инфлация в Турция продължи да се ускорява през октомври, достигайки 15-годишен връх. Сега тя възлиза на 25,2%, след като през септември бе на ниво от 24,5% и 17,9% през август, става ясно от данните на статистическата служба на страната Turkstat. Това означава, че инфлацията се е ускорила повече от два пъти спрямо май. Преди година тя бе 11,9%. Икономистите очакваха за октомври поскъпване с 24,4%.

Турция

Определеният за позицията министър на икономиката, финансите и търговията на Бразилия Пауло Гудес представи плановете си за икономическа политика. След встъпването си в длъжност през януари той се надява да облекчи трудовото право, да намали данъците, да започне пенсионна реформа, да приватизира държавните предприятия и да либерализира търговията. Той също така има за цел да намали бюджетния дефицит и да свие държавния дълг.

Китай обяви, че ще подкрепи Пакистан с икономическа помощ. Детайли все още не са обявени. През октомври Пакистан вече получи пакет от помощи от 6 млрд. долара от Саудитска Арабия. В основата на всичко това са проблемите на Пакистан за рефинансиране, след като валутните резерви на страната се свиха почти наполовина от началото на 2018 г.

Русия и Китай приеха мерки за улесняване на двустранната търговия. Наред с други неща се предвижда по-добра подкрепа за малките и средните предприятия, ще се разработят платежни системи и ще разшири обменът на селскостопански продукти. Целта е удвояване на настоящия китайско-руски обем на търговията (100 милиарда долара годишно), заявиха руският премиер Дмитрий Медведев и китайският му колега Ли Къцян.