Как S&P наля масло в огъня между Брюксел и Рим

Популисткото правителство в Италия не гледа с много добро око на рейтинговите агенции. Кабинетът не се плаши от кредитните инспектори, които в миналото по драматичен начин правеха неправомерни преценки, заяви през миналата седмица заместник министър-председателят Матео Салвини. „Правителството продължава по пътя си въпреки рейтинговите агенции", заяви той.

А Луиджи ди Майо, ръководител на движението „Пет звезди“, участващо в управляващата коалиция, се изказва подигравателно за агенциите. Той се присмива на бележките им и не се тревожи за слабите кредитни оценки.

Но най-новият анализ на водещата рейтингова агенция Standard & Poor's (S&P) трябва да е съвсем по вкуса на италианските популисти. Въпреки че S&P в петък вечер понижи перспективата на страната от стабилна до отрицателна, за разлика от конкурента Moody's не намали кредитния рейтинг. Рейтингът остава на ниво "BBB" - с две нива над така нареченото ниво "боклук", което описва високо спекулативните инвестиции.

Ето защо без изненада Ди Майо се зарадва на решението на S&P и го сподели на обществеността чрез услугата за кратки съобщения Twitter. „За всички онези, които очакваха Standard&Poor's да осъществи следващата атака срещу нашето правителство, това беше неприятна изненада. Рейтингът е потвърден. Ние ще продължим напред. Промяната идва", пише в свой материал германският Die Welt.

Рим обаче може да чувства подкрепа в позицията си спрямо Брюксел не само от факта, че S&P запази рейтинга непроменен. И един параграф от писмените обяснения на S&P може да се хареса на воюващото правителство. В него кредитните инспектори казват, че само заради членството си в еврозоната Италия изобщо получава такива лоши оценки. „На рейтинговата ни оценка отрицателно въздействие оказва фактът, че италианският обхват на паричната политика е ограничен. В този контекст фискалната свобода на Италия е много по-ниска, отколкото в други много по-динамични индустриализирани държави, като Канада, Япония, Обединеното кралство или Америка", се казва в анализа на агенцията.

Иначе казано, това означава нищо друго освен това, че Италия е в задънена улица, което прави почти невъзможно страдащата икономика да се върне към реален растеж. „Въпреки че Италия е член на еврозоната, трябва да признаем, че динамиката на цените, и по-специално заплатите, не са в синхрон с широкия монетарен съюз, а механизмът за пренос на паричната политика продължава да се прекъсва предвид проблемите в местния банков сектор", пишат експертите. Всъщност от 2008 г. насам кредитирането се свива - причина, поради която италианската икономика все още е доста под равнището, което бе достигнала преди финансовата криза.

Популистите обаче не могат да извадят от анализа на агенцията заключението, че би било по-добре страната да напусне еврозоната.  По-скоро е възможно да поискат отслабване на стягащите окови. В рамките на бюджетния спор с Брюксел Ди Майо и Салвини твърдят от доста време, че трябва да увеличат бюджетния дефицит до 2,4%, за да се измъкне страната от кризата. Те не искат да бъдат обезкуражени и дори са готови да приемат и санкции от страна на ЕС, които, разбира се, нямат намерение да плащат.

Курсът на конфронтацията предизвика загриженост на финансовите пазари. Рисковата премия, която Рим трябва да плати по 10-годишните италиански облигации спрямо тази на германските облигации със същия матуритет, нарасна до над три процентни пункта. Сега популистите могат да коментират пазарните тенденции, като се позовават на оценката на  S&P. Експертите смятат, че рисковите премии ще спаднат с половин процентен пункт до 2,5 процентни пункта според анализа на агенцията. Досега най-малко пазарите все още успяваха донякъде да дисциплинират Салвини и Ди Майо.

Целият анализ на S&P обаче не може да се чете като хвалба за Лигата и „Пет Звезди“. Напротив, анализаторите казват на Рим, че икономическата му програма застрашава икономическото бъдеще на страната и че системно потиска икономическите дейности на частния сектор. Освен това би могла да застраши стабилността на банките. По-специално финансовият сектор е важен за възхода, тъй като банките продължават да осигуряват по-голямата част от заемите за компаниите.

Също така и залитането към нов дълг, което осъществява правителството, не се харесва на кредиторите. Те очакват, че през следващата година новият дълг ще бъде 2,7% от икономическата продукция и следователно дори по-висок от очакваните от правителството 2,4%. Това ще означава, че съотношението на дълга няма да падне под границата от 130 процента.

Преди десет дни рейтинговата агенция Moody's понижи кредитния рейтинг на третата по големина икономика в еврозоната до ниво „боклук“. Moody's бе първа сред големите рейтингови агенции, която присъди най-лошия рейтинг за Италия.

Оценките са важни, тъй като инвеститорите, като облигационни фондове и застрахователни компании, както и институции, като Европейската централна банка (ЕЦБ), се ръководят от тези рейтинги. Ако по едно и също време и четирите големи рейтингови агенции (S&P, Moody's, Fitch и DBRS) снижат рейтинга на Италия до нивото „боклук“, тогава ЕЦБ вече няма да може да купува италиански облигации и няма да ги приема като обезпечения при нормалните парични трансакции с банките.

Ето защо не е изненада, че управителят на ЕЦБ Марио Драги се опита по време на срещата в четвъртък умерено да повлияе на Рим. „Трябва да се овладее тонът и да не поставят под съмнение правилата на еврозоната“, каза Драги, който също е италианец.

Но популисткото правителство го разкритикува остро и го обвини, че е налял допълнително масло в огъня. Но S&P направи точно това с оценката си, но наливайки масло не в огъня, който бушува между италианците и финансовите пазари, а този, който Рим подклажда с Брюксел.