Непоколебимата реална политика на Тръмп

От тази присъда не можеше да избяга дори Доналд Тръмп. Около убийството на саудитския журналист се трупат какви ли не лъжи и измами. На фона на уликите звучи смехотворно твърдението на Рияд, че критикът на режима е починал след побой в консулството. Пристигайки в Истанбул, представителите на Саудитска Арабия си носят дори моторна резачка – колко практично! А президентът на САЩ първоначално обяви саудитската версия за "правдоподобна" и дори похвали престолонаследника Мохамед бин Салман, че държи всичко под контрол - "в положителен смисъл".

Една от най-състоятелните причини Западът да подкрепя въпреки всичко саудитския принц Мохамед е неговото обещание да подреже крилата на уахабитското духовенство, което храни хидрата на войнстващия ислямизъм. Макар че все още не се знае колко решимост се крие зад това обещание. Тръмп обаче поставя на първо място оръжейните продажби, защото от тях зависят много работни места в САЩ. Освен това Вашингтон се надява скоро да потече повече саудитски петрол – в противен случай изолираният Иран може да предизвика енергийна криза. Пък и не иска да залага на карта новото сближаване между Рияд и Израел. Ето защо Тръмп най-напред направи реверанс към саудитците с предположението, че Кашоги може би тежи на съвестта на някакви разбунтували се "убийци". Е, сега вече му се наложи да признае, че в консулството навярно "нещо се е объркало", пише в коментар за Frankfurter Allgemeine Zeitung Андреас Рос.

Това напомня за бързината, с която той прие твърдението на Владимир Путин, че Русия не се е месила в предизборната борба, вместо да повярва на сведенията на собствените си тайни служби. Тръмп иска да сключи сделка с Москва, въпреки че обяви прекратяването на един от най-важните договори за разоръжаване. Затова и на въпроса, дали Путин също е участвал в убийства отговори с едно пренебрежително "вероятно". По-рано той парира подобен въпрос с думите: "Има много убийци. Смятате ли, че нашата страна е толкова невинна?" И от главата на севернокорейския диктатор Ким Чен Ун Тръмп не дава и косъм да падне, защото разчита на ядрено разоръжаване. Съвсем наскоро той коментира отношението си към деспота с думите: "Ние се влюбихме един в друг."

Дали с всичко това Тръмп не проиграва моралния авторитет на Америка? Зависи. Зависи дали все още смятаме суперсилата САЩ за морален авторитет. Европейската концепция за "реална политика" прекоси Атлантическия океан много преди 1939 година, когато президентът Рузвелт произнесе печално известното си изречение за никарагуанския диктатор Сомоса: "Той може да е кучи син, но е наш кучи син". През последвалите десетилетия политиката на Вашингтон се формираше от подобни сметки не само в Латинска Америка. Пък и САЩ далеч не са единствените, който редовно поставят сигурността и икономическите си интереси над моралните ценности.

Дори Барак Обама, който говореше доста по-различно от Тръмп, следваше учебника по реална политика. Вярно, че отношенията със Саудитска Арабия не бяха и наполовина толкова топли, колкото при Тръмп, защото Рияд се опасяваше от авансите на Обама към Иран. Въпреки това обаче Обама не обели и дума, когато сунитският кралски двор обеси публично шиитския духовник и критик на режима Нимр ал-Нимр.

В подобни случаи обикновено медиите обясняват какви национални и политически интереси преследва президентът, когато си затваря очите за едно или друго нарушение на човешките права. Специфичното при Тръмп е, че той лично съобщава аргументите си. Това се отнася и до подхода му към съюзниците. Тръмп използва американската закрила като средство за натиск, за да накара европейците да направят отстъпки в търговията и по други въпроси. Новото в случая е, че го прави толкова открито. Той и във вътрешната политика с удоволствие назовава целите, които оправдават всички средства. Тази нагла прозрачност обаче обяснява защо толкова много американци харесват един президент, който по изчисления на "Вашингтон пост" всеки ден прави по 7,6 фалшиви или заблуждаващи изявления.

Защото Тръмп събужда очаквания. И за бъдещите президенти ще бъде трудно да хранят народа с дипломатични фрази. Заблуда би било обаче да обявим Тръмп първия честен човек в дългата редица от цинични реални политици. Защото с поведението си той сам подрива претенцията, която формулира в първата си реч пред ООН: "Ние не искаме да налагаме никому нашия начин на живот. Искаме той да бъде светъл пример за всеки". Ала един президент, който разговаря с благонадеждните си партньори от западната общност на ценностите по-твърдо, отколкото с тираните, не следва този огласен принцип. Не го следва и един президент, който злоупотребява със санкциите, за да осигури икономически предимства за своята страна. Не го следва и онзи президент, който се съюзява с Рияд срещу Техеран, а после обвинява останалия свят, че е изоставил поробения ирански народ на произвола на съдбата.

Защото всичко това е просто лицемерие, заключава Андреас Рос. 

Всичко по темата четете тук!