В международен план, дискретността на Китай вече е в миналото. Новите пътища на коприната на президента Си Цзинпин са плод колкото на икономически, толкова и на политически съображения, в момент, когато азиатският гигант иска да промени из основи световния ред.
2049 година на хоризонта
В която и да било област методът често е един и същ: Пекин влага значителни финансови средства там, където играта все още не е приключила и начертава стратегия с точен график. След края на първи етап през 2035 година, Китай ще трябва да се е наложил като лидер във всички определени сфери до 2049 година, когато Народната република ще празнува 100 години от своето създаване.
В този срок Китай не само трябва да догони Съединените щати, но и да ги изпревари. Тази стратегия е особено видима в плана "Произведено в Китай 2025", в който Китай е определил 10 приоритетни индустриални сектора, заплашвайки звездите на Силициевата долина. Един Китай с "модерен социализъм" ще се "издигне като първа сила в света" до 2050 година, прогнозира Си Цзинпин на 19-ия конгрес на Китайската комунистическа партия преди година.
Тази методично планирана решимост на китайските власти да превърнат страната в силата на 21-и век може да доведе само до втвърдяване на отношенията със Съединените щати. Въпреки че методът Тръмп понякога е оспорван, "във Вашингтон има всеобщо усещане, че Китай не може да продължава да нарушава всички международни правила", отбелязва Филип Льо Кор, старши изследовател от Института по администрация "Джон Кенеди" към Харвардския университет. "И това чувство, че прагът е прекрачен, няма да изчезне с преминаването на междинните избори за Конгрес през ноември, какъвто и да бъдат резултатите." Китайско-американските отношения вече са под знака на конкуренцията и конфронтацията.
Страхът като движещ фактор
Отбелязвайки нарастването на китайската мощ, Греъм Алисън, известен професор от Харвард, се пита: "Ще избегнат ли Съединените щати и Китай капана на Тукидид?" в публикувана през пролетта на миналата година книга**, която предизвика голям интерес сред "ястребите" в Белия дом. Този израз е препратка към древногръцкия историк от 4-и век пр. н. е., който пише в "История на Пелопонеската война": "Нарастването на силата на Атина и страхът, който то предизвика в Спарта, направи войната неизбежна."
Греъм Алисън обяснява, през погледа на историка, че когато една нововъзникваща сила оспори утвърдената сила, втората често започва война, водена от страх. Според американския интелектуалец в историята изобилстват примери в този смисъл. След Ренесанса капанът на Тукидид се е затворил 12 пъти, както по време на английско-германското съперничество в началото на 20-и век (б. пр.: довело до избухването на Първата световна война) или между френските крале и Хабсбургите през 16-и. Само при четири прехода от една сила към друга е бил избегнат въоръжен конфликт. През призмата на тази констатация една икономическа война между Съединените щати и Китай е само по-малкото зло.
*Авторът е кореспондент на в. Les Echos в Пекин
преди 6 години Американците са прави, естествено за себе си. Те бранят статуквото и това, което владеят към момента. Дали ни харесва или не - това е друг въпрос. Същото трябваше да направят и руснаците навремето, а не да се отдадат на перестройка и водка на улично осветление и да харижат цяла Източна Европа заради лачените обувки на Маргарет Тачър. Това повлече и загубата на републиките им. Американците знаят много добре какво значи колапс на такъв колос, какъвто са те. Става за три дни. Китайците също знаят, затова сътвориха и Тянанмън - счетоха, че е по-добре 100 премазани от танкове, отколкото 1.5 млрд. размазани от хаос. Руснаците отвориха очите на всички със собствената си катастрофа. При всички положения Китай не може да бъде спрян, ако ще Тръмп да се среше на другата страна.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Всичко, което казава Пенс е вярно, е почти. Но ние си имаме една поговорка - каквото повикало, такова се обадило. Изглежда те си нямат такава или поне Пенс не я знае. Така, че няма какво да се сърди. Мога да отправя един чисто практичен съвет към г-н Пенс по едно от обвиненията, за намеса на Китай в изборите на страната на демократите, - консерваторите да повикат отново руснаците. Те добре се спарвиха с пъвата си задача - да изберат Тръмп. И този път няма да се изложат!А иначе китайският народ явно иска да претвори в раелността завета на Маркс. След като установи пролетарска диктатурата и разбира се начело с Главния Пролетарий (вероятно пожизнен) Си Дзинпин, така ще развие производителните сили, че ще завладее целия свят (с идеологията си де). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години По принцип анализа не е лош но липсва часта с огромната обвързаност на Американската икономика с Китайската. Подобна връска се къса много болезнено и за двете страни. Вече не сме 1945 година когато икономическите връски между държавите и линиите за доставки са зависили единствено и само от политико - военни фактори. Днес международните корпорации са по силни от държавите и те няма да изоставят евтината работна ръка и изградена инфраструктура за да следват сляпо политически доктрини. И докато в противопоставянето САЩ - Русия преди е имало някакво зрънце идеология при съперничеството с Китай наистина можем да говорим само за пари. Страхът на САЩ е оправдан защото ако Китай успеят да наложат юанът като доминираща валута икономиката на САЩ ще се срине на дни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Хаха... Я ни светни кой тип икономика няма нужда от постоянна експанзия? Американската или европейската? Не знам от къде ги изрови тези "термини", като "експанзия" и "феодал-олигарси", но опитът ти за некъв компетентен уж анализ в три изречения е смешен. Няма в икономиката експанзия, има растеж. И точно заради липса на достатъчен растеж европейските и американската икономики произвеждат планини от дългове - нещо, което си споменал, но в друг, явно не съвсем осъзнат контекст... А "свежите пари" сички виждаме откъде идват - от печатниците на ФЕД и ЕЦБ... Това требва, според теб, да са "стоманени крака", а? :lol:Всяка икономика - колос или не - стъпва на глинени крака, когато спре да произвежда и затъне в изкушаващите, но подвижни пясъци на финансово-спекулативната игра. Тогава всяко "пръц" на борсите или из банковите катакомби води до "друс!" в икономиките. Китай е доста далеч от този момент - там заводи строят като луди - и китайски, и европейски, и американски инвеститори. Защо ли? Защото 21 век ще е Векът на Азия и Китай е вратата към него. Единственият проблем на Китай е, че все още финансовата му система е доста интегрирана със западната, но усилено работи по въпроса... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Хахаха, факт. Тия неща се учеха в Аонсу. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години той тоя колос на глинени крака е на 4000 години поне половината от които е произвеждал поне половината от световния бвп. *** вие в УНСС такива работи не учите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години не е така. Самият факт, че китайската икономика намалява растежа си и то при много плахи мита(не санкции) показва, че Китай е колос на глинени крака. Вероятно до 2-3 години ще изпадне в рецесия, дългови проблеми и ще има нужда от подкрепа. Обяснението е дълго, но накратко- типа икономика на Китай(както и на българските феодал-олигарси) има нужда от постоянна експанзия(той не е печеливш сам по себе си, а само при растеж). Намалее ли растежа(който финансира експанзията), ще има нужда от свежи пари и се влиза в дълговата спирала. отговор Сигнализирай за неуместен коментар