Отслабващият авторитет на Ангела Меркел е проблем за Европа

Ангела Меркел навлиза в един мрачен период след 13  години като германски канцлер. Никой не може да си представи тя да се кандидатира през 2021 г. Нейният авторитет отслабва бързо. Малко по-бързо и това ще бъде краят за германското несигурно коалиционно правителство, предизвиквайки разместване на пластовете в Европейския съюз, който свикна с нея като с константа в един регион, разтрисан от икономически и политически катаклизми.

Няма по-добра илюстрация за нейната смаляваща се власт от победата от миналата седмица срещу Фолкер Каудер – един от нейните верни съюзници и лидер на християндемократите в парламента. Каудер е направил повече от всеки друг, за да гарантира, че партията приема политиките на канцлера, включително и такива, присвоени от ляво като понижаване на възрастта за пенсиониране например, посочва в. Financial Times в свой материал.

Победата на депутата Ралф Бринкхаус сама по себе си няма да предизвика големи промени. Той побърза да увери канцлера, че няма да имат различия по отношение на политиката, дори Бринкхаус да дава повече гласност на депутати, на които им е омръзнало да бъдат приемани за даденост. Той заяви, че ще подкрепи Меркел за още един мандат като лидер на Християндемократическия съюз (ХДС). Неговото избиране не беше планиран преврат.

Въпреки това беше германско политическо земетресение. То изригна от насъбралото се чувство на неудовлетвореност на християндемократите заради лошите изборни резултати, компромисите с лявоцентристките коалиционни партньори и – преди всичко, важното решение на Меркел да приеме в страната 1 млн. мигранти през 2015-2016 г.

Това последва и поредица от сблъсъци между християндемократите и техните консервативни партньори от баварския Християнсоциален съюз (ХСС). Единият от тях беше заради имиграцията, друг заради противоречивите коментари на началника на германскоот разузнаване за крайнодесните протести в източния град Кемниц. Всичко това заедно отслаби канцлера и дестабилизира коалицията. Сред консерваторите нарастват гласовете за подновяване на политиките и политиците.

Меркел не изглежда да е застрашена от непосредствена заплаха от бунт и все още има какво да празнува – стабилна икономика, преливащи публични средства и бързо свиващ се държавен дълг. Само че предстоящите месеци са изпълнени с капани. ХСС се готви за най-лошите си резултати на регионални избори в провинция Бавария на 14 октомври, които само може да ги направи по-непокорни като коалиционни партньори.

Само две седмици по-късно ХДС пък може да понесе друг удар в провинция Хесен. Крайната десница пък може да се опита да се възползва от негодуванието срещу миграционната политика на Меркел по време на европейските избори следващата година.

Намаляващия авторитет на канцлера ще направи по-трудно за нея осъществяването на един систематичен преход към нов лидер. Изглежда тя има някого предвид, избирайки Анегрет Крамп-Каренбауер – бивш премиер на Саарланд, наричана също „мини Меркел“ от германските медии, за партиен секретар по-рано тази година. В ХДС трябва да има открита надпревара, но партията ще иска да избегне раняваща битка между умерените приближени на Меркел и консервативните хардлайнери.

Останалата Европа може и да не разбира защо Германия е погълната от дребни вътрешнополитически спорове във време на ненадминато влияние и просперитет. Но дългото сбогуване на Меркел има значение за един Европейски съюз, който е все по-разединен между либералните и националистическите политически сили. Нейната гаснеща власт ще остави една празнина, особено след като позициите на френския президент Еманюел Макрон у дома са разклатени, въпреки че и други ще се опитат да се възползват от възможността да променят начина, по който работи ЕС.

На този етап канцлерът не може да направи много, за да трансформира своето наследство. Разпадането на Германия в шестпартийна политическа система означава, че коалициите може никога да не бъдат толкова стабилни, колкото в миналото. Но Меркел може да се опита да влее малко ред и целенасоченост в своето правителство. В противен случай вътрешните борби само ще стават по-тежки, а политическите трусове ще се отразят зле на Германия и на Европа.