Пет изненадващи резултата от финансовата криза през 2008 г.

Прогнозите са трудно нещо, особено когато се отнасят за бъдещето, гласи стар датски виц. Това обаче не попречи на финансови експерти трескаво да спекулират тази есен за бъдещето на финансите и да разискват кой предвиди финансовата криза от 2008 г., пише Джилиан Тет в статия за Financial Times.

С натрупването на анализите изниква още един интригуващ въпрос – как изглежда днес траекторията на финансите в сравнение с очакванията ни преди десет години? Моят отговор е: „малко изненадваща“.

Ако погледнем как се развиха финансите, има поне пет характеристики, които изглеждат отчетливо нелогично, дори странно на фона на говоренето в онези изпълнени с паника дни след срива на Lehman Brothers.

Кои са тези изненади? Да започнем с проблема с дълга. Преди десет години инвеститори и финансови институции научиха повторно по трудния начин, че прекомерният ливъридж може да е опасен. Смяташе се за естествено, че дългът ще намалее, тъй като пострадалите кредитори и кредитополучатели бяха изплашени.

Но не стана така. Американският ипотечен пазар действително преживя процес на деливъридж, както и банките и хедж фондовете. Но цялостният глобален дълг нарасна – миналата година той беше 217% от брутния вътрешен продукт, с близо 40 процентни пункта повече, а не по-малко спрямо 2007 г.

Втората изненада е размерът на банките. Ефектът на доминото след фалита на Lehman показа опасностите, създавани от „твърде големите, за да рухнат“ финансови институции с изключителна концентрация на пазарна мощ и рискове. Както можеше да се очаква, появиха се призиви за раздробяването им.

Големите чудовища са още по-големи – по последни данни най-големите пет банки в Америка контролират 47% от банковите активи спрямо 44% през 2007 г., а топ 1% от взаимните фондове има 45% от активите. Не е ясно дали регулаторите са успели да разрешат тази „твърде големи, за да рухнат“ дилема.

Третото нелогично развитие е относителната сила на американските финанси. През 2008 г. кризата изглеждаше „произведено в Америка“ сага – високорисковите ипотечни кредити и организацията на финансите на Wall Street бяха в основата на кризата. Изглеждаше естествено да предположим, че американските финанси ще станат по-смирени.
Това не се случи. Американските инвестиционни банки днес засенчват европейските си конкуренти в почти всички аспекти (дял на сделките, възвръщаемост на инвестирания капитал и цена на акциите), а финансовите центрове в Ню Йорк и Чикаго продължават да се разрастват, докато Лондон изпитва затруднения заради Brexit.

Следва проблемът с небанковите финансови компании. Преди десет години инвеститорите откриха света на „сенчестите банки“, когато разбраха, че голямата скрита екосистема от непрозрачни инвестиционни инструменти създава системни рискове. Регулаторите обещаха да вземат мерки за изкореняването им. И така свиха ли се сенчестите банки? Не съвсем – консервативното определение на сенчестия банков сектор показва, че сега размерът му достига 45 трлн. долара и той контролира 13% от финансовите активи в света спрямо 28 трлн. долара през 2010 г. Мерките на регулаторите срещу банките просто е тласнало по-голяма част от дейността им към сивия сектор.

Петият проблем е свързан с наказанието след кризата. По онова време, когато десетки банки фалираха, изглеждаше естествено да предположим, че някои банкери ще се озоват в затвора. След скандалите с американските спестявания и заеми през 80-те години на миналия век имаше стотици съдебни дела. Но макар че в последните десет години на банките бяха наложени глоби на обща стойност над 321 млрд. долара, (почти) единствените финансисти, които се озоваха в затвора, бяха тези, които извършиха престъпления без пряка връзка с кризата, като трейдъри, манипулирали междубанковата лихва Libor.

Сега циниците може да кажат, че тези пет изненади просто показват колко могъщ остава финансовият елит на запад. Може да заявят също, че те отразяват неспособността на тези елити и самопровъзгласили се реформатори да предложат алтернативни идеологии. Но тези развития могат да бъдат обяснени с шеста нелогична промяна – случилото се в политическата област.

Преди десет години изглеждаше естествено да очакваме, че кризата ще доведе до възход на политическата левица. През 2009 г. движението „Окупирай Wall Street“ първоначално спечели подкрепа за кампанията си срещу пазарните ексцесии. Дори когато тези групи провеждат кампания под булото на антисистемната реторика, те обикновено имат ограничен интерес от реформирането на структурата на финансите.

Ще се промени ли това в идните години? Може би. Но тук идва ключовият момент – миналото десетилетие показва, че най-добрите прогнози се правят с частица смирение и с разбирането, че това, което не се случва, понякога може да е по-значимо от случващото се.