Може ли Италия да възроди евро кризата?

Интервенцията на ръководената от италианеца Марио Драги ЕЦБ на пазарите на облигации от 2012 г. насам е ключът към прекратяване на финансовия разпад и спасяването на еврото. Междудържавните заеми бяха достатъчни, за да се спасят по-малките държави като Гърция, Ирландия и Португалия, но само ЕЦБ разполага с огневата мощ да защити Италия с национален дълг от 2,3 трлн. евро.

Драги, който ще се пенсионира през следващата година, се закле да направи „всичко, което е нужно". Но той също така имаше нужда от подкрепящи го политически лидери в Берлин, Рим и други важни столици.

"Сигурни ли сме, че следващият ръководител на ЕЦБ ще бъде готов да направи това?", пита реторично Пол де Грауве, един от най-известните икономисти в Европа. „Сигурни ли сме, че политическата конфигурация в Европа ще позволи това? Ние всъщност не знаем".

В епохата на отблъскване на гласоподавателите срещу европейското политическо статукво, казва той, „следващия път водещите актьори може да не инвестират толкова усилия в спестяването на еврото".

Новата управляваща коалиция в Италия, състояща се от "Лигата" и Движението „5 звезди", доминира в проучвания на общественото мнение за сметка на италианските центристки политици, които подкрепят строгите фискални политики в условията на криза. Управляващата партия не се застъпва за напускане на еврозоната, но всеки от коалиционните партньори има за членове гласовити евроскептици и в миналото е призовал за референдум за връщането на лирата.

„Ако пазарите се възприемат като наказание за Италия, тя може да засили политическата враждебност срещу еврозоната", казва Де Грауве.

Оптимистите смятат, че Европа е постигнала доста добър напредък при намаляването на една от големите причини за ескалация на дълговата криза: взаимната зависимост на банките и правителствата.

Когато цените на държавните облигации се понижиха, причинявайки загуби за банките, които ги държаха, пазарите се съмняваха, че правителствата, засегнати от криза, могат да си позволят да подкрепят банките си, което доведе до още повече разпродажби. Затруднените банки свиха кредитите си за националните икономики, задълбочавайки рецесиите.

Новият европейски банков съюз, който все още е в процес на изграждане, има за цел да разруши порочния кръг. В бъдеще европейският банков сектор и неговите инвеститори ще поемат разходите за банкови провали, а не данъкоплатците.

„Може би сме по-близо до разединяването на банки и правителства, отколкото се счита", казва Никола Верон, старши сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel. „Въпреки това бих препоръчал да се стигне много по-далеч", като се забрани на банките да притежават твърде много от облигациите на правителствата си, пояснява той.

В идеалния случай, казва Верон, пазарите на облигации биха могли да накажат правителствата за безразсъдни политики, без при това капиталите да напускат банките и икономиката като цяло.

Други смятат, че банковият съюз не е достатъчен. Една банкова криза като тази през 2008 г. ще преодолее ограничените нови защити на сектора, обременявайки отново правителствата. Пазарът на облигации в Италия е толкова голям, че катастрофата не може да бъде изолирана от икономиката, особено ако е свързана с опасенията за излизане на страната от еврозоната.

А и в еврозоната все още липсват инструменти за борба с рецесиите в страни, в които техните крехки пазари на облигации принуждават правителствата да намалят разходите си в случай на рецесия. Малкият инвестиционен фонд в еврозоната, предвиден от Макрон и Меркел, ще бъде до голяма степен символичен.

В крайна сметка защитата на еврото се основава на нежеланието на обикновените европейски гласоподаватели да проумеят, че техните спестявания и средства за препитание са унищожени в хаоса на разрива на тази единна валутна зона, казва Джейкъб Функ Киркегор, старши сътрудник в Института за световна икономика „Питърсън“ във Вашингтон.

„Това е основният урок от гръцката криза", казва той. „Изоставянето на еврото може би не е невъзможно, но разходите са толкова катастрофални, че политически това би било непоносимо решение". Ето защо според него Гърция се върна от Grexit, който я заплашваше през 2015 г.

„А Италия – по-богата страна с високи икономии, която е по-дълбоко интегрирана в европейската икономика, има много повече да губи от Гърция", пояснява той.