Същинската тема в настоящата търговска война е дали глобализираната пазарна икономика е съвместима с китайската икономика, която е на 30 до 40% контролирана от държавата. Този ключов въпрос не беше решен, когато Китай се присъедини към Световната търговска организация, защото по това време Пекин нямаше сегашното си икономическо значение. Това твърди в свое интервю за германския икономически всекидневник Handelsblatt Паскал Лами, европейски комисар по външната търговия и генерален директор на Световната търговска организация в периода от 2005 до 2013 г.
По думите му от началото на офанзивата на американския президент Доналд Тръмп Китай има избора между това да сключи двустранни споразумения със САЩ или да развива многостранни отношения с повече страни. Според Лами в средите на самото китайско ръководство има дебат между една група, която иска да се върви към отваряне на икономиката, и друга, която твърди, че Пекин не бива да прави отстъпки.
„Точно тази пресечна точка между държавния капитализъм и една либерализирана пазарна икономика е в основата на спора. Тя е в центъра на петте теми, които ЕС, САЩ и Япония ще засегнат“, казва Лами, който е и почетен президент на института „Жак Делор“. Той припомня и самите пет теми - интелектуалната собственост, принудителният трансфер на технологии, промишлените субсидии, нарушенията от страна на държавните предприятия и свръхкапацитетът. По думите му те са в съзвучие и с това, което се дискутира в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и в Г-7.
„Това са и темите, по които трябва да окажем натиск над Китай. Но Китай и другите държави ще добавят и други теми в хода на дискусиите, например тази за селското стопанство“, сигурен е Лами.
Според него европейците не трябва да правят отстъпки, например по отношение на контрола над китайски инвестиции на Стария континент. „Това не е търговски въпрос, а инвестиционен въпрос. Китайското правителство държи много строг контрол върху чуждестранните инвестиции в Китай и тук имаме право да направим същото. Това се нарича реципрочност. По-добре би било това да стане на прозрачно и на европейско равнище“, пояснява той.
На въпроса дали не е късно Европа да се опита да защити технологията и данните си, французинът отговаря, че е „много късно, но не твърде късно“.
„В момента живеем в свят с три различни правила: един американкси, един европейски и един китайски. Ние, европейците, се опитваме да защитим данните на гражданите колкото е възможно повече, докато китайците ги поставят възможно най-много в ръцете на държавата. А американците – в ръцете на пазара“.
За да се избегне безкрайната дискусия с всички членове на СТО, ЕС предлага споразумение между няколко държави, готови да действат бързо. Това например вече виждаме в сферата на търговията, например на електронни продукти. Но в духа на СТО такива многостранни споразумения трябва да включват критична маса от държави, които генерират например около 80% от съответния обем на търговията, твърди Лами. „По-сложно е, но не невъзможно, когато става дума за правила, предназначени да гарантират лоялна конкуренция, например в случаите на субсидии“.