С 23 пациенти в час

Валентина мери кръвното на пациентката, записва данните и бърза към съседната стая. Почти не ѝ остава време да разговаря с пациентите.

„До лекарската визитация в осем часа трябва да съм минала по всички стаи, да съм обслужила всичките 23-ма пациенти. Не остава време за разговори", казва тя, докато сменя разтвора на пациент.

Помага ѝ Олег Буш. Той е на 48 години и отговаря за пациентите, настанени в хирургичното отделение на болницата в Зигбург. Работи тук като болногледач от над 20 години. Работата всъщност му харесва. Само да не беше постоянният стрес - но така е не само тук, но и в много други германски болници, пише в свой репортаж за Deutsche Welle Тереза Состман.

Критичното положение в областта на грижите за болни и възрастни хора обременява много болници в Германия. Медицинските сестри и болногледачите са претоварени и се оплакват, че не могат да обслужват достатъчно добре пациентите. Малко над един милион германци работят понастоящем в тази област, до 2060 година обаче ще са нужни общо 3 милиона служители. Причината: броят на старите и немощни хора, които се нуждаят от специални грижи, нараства: в края на 2015 година той е бил 2,9 милиона, до 2030 година ще нарасне на 4,1 милиона.

"Германия няма да може да се справи", смята Олег Буш. Той тъкмо раздава закуската на пациентите. "Сутрeшна смяна трябва да дават всъщност трима професионални болногледачи, а днес сме само двама. Кадрите просто не достигат", казва той.

"За нас най-важното е пациентът да е добре обслужен. Но за да си свършим добре работата, сме принудени да пренебрегваме някои от нашите лични нужди", признава Олег Буш. На него често не му остава време да изпие едно кафе или дори да отиде до тоалетната.

Неотдавна германският министър на здравеопазването Йенс Шпан, министърът по въпросите на семейството Франциска Гифай и министърът на труда Хубертус Хайл представиха план за решително подобряване на грижите за възрастни и немощни хора, който от 1 август се обсъжда в Бундестага. Според този план всяко разкрито ново работно място за болногледач в дадена болница трябва да се финансира изцяло от здравните каси. Шпан залага особено на привличането на болногледачи от чужбина.

"Това е само малка стъпка към смекчаване на сегашната критична ситуация", казва Кристина Кьорнер от образователния отдел на благотворителната организация "Йоханитер" със седалище в Бон. Тя е медицинска сестра по професия и е добре запозната с положението. са

„Ситуацията се влошава, защото липсват все повече болногледачи. Обслужването на стари и немощни хора изисква от болногледачите все повече време и усилия, това потвърждава и моят дългогодишен опит", обяснява Кьорнер.

Въпреки критичната ситуация Олег Буш с желание върши работата си всеки ден. "Обичам да се грижа за хората, затова и съм тук. Покрай работата просто забравяш за проблемите", разказва той и препоръчва с тази професия да се захващат само онези, които наистина могат и обичат да работят с хора, а не тези, които търсят добро заплащане.

"Не е правилно да станеш болногледач, защото искаш да печелиш добре. Тази професия трябва да се поема само от хора, които я обичат и вършат на драго сърце. Само тогава тя би имала бъдеще", казва Олег Буш, който междувременно е подготвил за лекарската визитация няколко пациенти.

Кристина Кьорнер е на същото мнение. Тя обяснява, че през последните години са възникнали доста възможности за по-нататъшна квалификация на медицинските сестри и болногледачите. Който желае, може да изкара съответните специализации, споделя тя пред DW. Важното, според нея, е да се създадат подходящи рамкови условия, за да стане професията на болногледача отново по-привлекателна. "Това е от голямо значение, защото недоволството сред кадрите в бранша расте. Те са претоварени от работа, а заплащането не е достатъчно", заключава тя.

Олег Буш е свършил задълженията си за днес. Бързо се подготвя да предаде смяната си, като обяснява на поемащия дежурството състоянието на всеки пациент. За него е важно всеки ден да се прибира с добро чувство у дома. Това обаче не винаги се случва да обработи всички задачи и затова трябва да взема допълнително часове. 

"Рамковите условия трябва да се подобрят. Когато има достатъчно персонал, работата върви по-добре", казва той. "Тук става дума все пак за живота на хората. Трябва да им гарантираме сигурна и надеждна грижа“, разказва Буш, затваряйки папката с документите. Сбогува се с колегите си и добавя: "Все пак иде реч за човешки същества, трябва да предоставяме сигурна грижа".