Така че какво може да предприеме Пекин?
1. Обмитяване на китайските услуги
Милиони китайци пътуват всяка година в Съединените щати, използват американски софтуер и търсят съвети от адвокатските кантори в САЩ. Китай би могъл да наложи наказателни мита за услуги, за да компенсира този излишък от 40 млрд. долара. Практическата полза би била съмнителна. Много китайци имат семейства и приятели в САЩ, стотици хиляди учат в американски университети. Да се санкционират правните и финансовите услуги – в това също няма смисъл, казва икономистът Ху Синду: „Много китайски компании не могат да действат на международно равнище без сътрудничеството с големи американски счетоводни фирми".
2. Да продаде доларови резерви
Китай държи американски държавни облигации за 1,2 трилиона долара. Ако Пекин продаде резервите си, натискът върху лихвите в Америка ще нарасне. Това представлява надеждна заплаха за САЩ. Тази мощ обаче е ограничена така или иначе. Въпреки че Китай е най-големият кредитор на САЩ, китайският дял от общия дълг на Америка е относително нисък - седем процента. В допълнение, Пекин се нуждае от доларите си: като инвестиция и за да се предпази от инфлацията на юана.
3. Да намали редките земни маси
Китай добива повече от 80% от така наречените редки земни маси. Тези специални суровини са незаменими за мобилните телефони, твърдите дискове, батериите и лазерите. Ако Китай свие експорта си за САЩ, производителите на оръжия или производителите на технологии за здравния сектор биха могли да бъдат сериозно засегнати. Но с каква цел? „Тръмп иска да ограничи нашия износ и ние дори ще помогнем за това?", казва Ю Мяо Жи, заместник-директор на Центъра за икономически изследвания към университета в Пекин.
4. Бойкот на американските стоки
Винаги популярен инструмент в китайската търговска война: призив за бойкот към народа. Такъв бе случаят от 2012 г. в спора с Япония за островите Диао и през 2017 г. в конфликта с Южна Корея за американска система за противоракетна отбрана. Според редица проучвания на общественото мнение повечето китайци са готови да бойкотират американските продукти. Въпреки това обемът на бизнеса на американските компании в Китай надвишава многократно този на японските или южнокорейските компании. А концерни като Apple или McDonald's създават стотици хиляди работни места в Китай, а и местните доставчици и бизнес партньори също биха пострадали.
5. Засилване на бюрокрацията за американските компании
Китайските митничари наскоро задържаха контейнер с американски череши за една седмица, докато черешите не загниха. Автомобилните вносители съобщават за произволен граничен контрол. Китайските власти могат в бъдеще да удължат лицензионните процедури за американски компании и да усложнят фирмените сливания, както се случи между американския производител на полупроводници Qualcomm и холандския производител на чипове NXP. Китайците имат думата за тази сделка, защото и двете компании оперират в гигантската страна. В дългосрочен план обаче това би влошило имиджа на Китай като протекционистки диктатор.
6. Да изпрати курса на юана надолу
Може ли Китай да започне валутна война като защитна мярка? Миналия петък Доналд Тръмп обвини в Twitter Китай, че лидерите са оставили юана да пада "като камък". От април насам юанът загуби 7% от стойността си спрямо долара. Отчасти това се дължи на несигурността на пазарите, но и на намеса на централната банка в началото на търговската война. Ефектът със сигурност е сложен. В краткосрочен план по-евтиният юан ще подкрепи износа на Китай, като по този начин произведените там продукти ще бъдат по-евтини в чужбина. В същото време обаче цените на вносните суровини и високотехнологични продукти ще се увеличават, а те представляват междинен продукт за много експортни стоки. Други азиатски държави биха могли да използват Китай като пример и да се опитат да изтласкат валутите си надолу, като така нарасне опасността от азиатска криза.
Заключение:
С изключение на 5-ия вариант никой от ходовете няма да бъде ефективен и дори би довел до удар върху самия Китай. Следователно Си Дзинпин вероятно ще иска да избегне ескалацията на конфликта и да чака американците да се върнат на масата за преговори. Може би под натиска на гласоподавателите, които скоро ще почувстват търговската война по собствените си джобове.