Последното китайско оръжие в търговската война – соята

Последното пропагандно оръжие на Китай срещу Доналд Тръмп е малко и кръгло. "Здравейте всички. Аз съм соя. Аз изглеждам много малка, но съм много важна", казва жълтият комикс герой Соя в англоезично кратко видео, което бе представено в сайта на китайската чуждоезична радиостанция CGTN миналия петък. Клипът е насочен към американските фермери: главните избиратели на Тръмп, които са жертви на търговския спор между Китай и Америка. Те трябва да разберат преди всичко следното - „Китай купува 62% от техния износ на соя! Имат да губят поне толкова, колкото и ние!“.

Видеото е част от новата PR стратегия на Пекин: Не действайте толкова яростно, както досега, а по-скоро разделете противника. През юни китайският президент избра ясни думи: „В нашата култура ние отвръщаме на удара с удар", е заявил Си Дзинпин според Wall Street Journal по време на среща със западни мениджъри. На първия кръг от американски мита върху стоки на стойност 34 млрд. долара Китай незабавно отвърна с мита в същия обем. Оттогава държавните медии са неочаквано смирени, пише германският Die Zeit.

Когато Тръмп обяви миналия петък, че може да обмити целия китайски внос, оценен на 500 милиарда долара, в държавните медии на Китай можеше да се прочете... нищо. Думата "търговска война" не се показва в много заглавия. Пресата се въздържа от темата. Личните атаки срещу Тръмп са табу. Това поне пише в паметни бележки за пропагандата на правителството, които станаха публични.

„Ръководството забеляза, че не печели с агресивния си подход", казва Йорг Вутке, бивш президент на Европейската търговска камара в Пекин. Ху Синду, един от малкото китайски икономисти, който открито обсъжда търговския спор, казва: „Тръмп получава подкрепа вкъщи, но имиджът на Китай пострада и ситуацията е неудобна за правителството".

Изглежда дълго време Си Дзинпин считаше бойните викове на Тръмп за блъф. След първата среща на върха във Флорида американският президент заговори за "голяма химия" между себе си и китайския президент, дъщеря му Иванка получи лицензи за бизнес в Китай, а инвеститорите в Пекин приветстваха семейството на зетя на Тръмп.

Ако обаче заради търговската война Китай влезе в икономическа криза, Си е заплашен да загуби властта у дома: китайският президент, който обича да се хвали, че е гений на дипломацията, може да изглежда като аматьор, проиграл всичко на масата за покер. Отмъщението тип „око за око, зъб за зъб“, няма да сработи: Китай изнася три пъти повече стоки за САЩ, отколкото внася от Америка.

Непосредствените щети от наказателните мита са ограничени. Ако в края на август Тръмп наложи мита върху стоки за още 200 млрд. долара, това може да спъне китайския икономически ръст тази година само с 0,3 процентни пункта, смятат анализатори от международни банки. Китай вече не е толкова зависим от износа, колкото беше преди. По-опасни са психологическите последици от такова препятствие в търговията: китайската икономика изпитва и без това трудни дни.

От януари курсовете на основните индекси на китайските борси са спаднали средно с повече от 20%. Растежът се забави до 6,7% през второто тримесечие (6,9% през четвъртото тримесечие на миналата година), което беше умишлена цел на централното правителство, съкращаващо държавните инвестиции от 2017 г. То възнамерява да изплати огромните дългове по публичните бюджети. Големи проекти, като например Новият път на коприната, се забавят.

И свикналата на успехи в последно време технологична индустрия също се бори с редица проблеми: фондовете за рисков капитал в процъфтяващия регион Шънджън са набрали с до 50% по-малко инвестиции през първото тримесечие на годината, отколкото през 2017 г., посочва инвестиционната консултантска фирма Zero2IPO. Производителят на електроника Xiaomi набра при дебюта си на фондовия пазар в Хонконг само половината от целевите 100 милиарда долара.