Дневен ред за двама президенти

В навечерието на срещата между президентите на Русия и на САЩ в Хелзинки водещи експерти от двете страни разсъждават какво трябва да съдържа дневният ред на преговорите между Владимир Путин и Доналд Тръмп. В статия за в. „Комерсант“ Уилям Потър - директор на Центъра за изследвания по неразпространението на ядреното оръжие „Джеймс Мартин“, професор от Института за международни изследвания „Мидълбъри“ в Монтерей (САЩ), както и ръководителят на руския Център за енергетика и сигурност Антон Хлопков обясняват защо двамата държавни глави не бива да заобиколят проблемите около неразпространението на ядрените оръжия и контрола над въоръженията. 

В експертната общност няма единно мнение дали за сегашното състояние на руско-американските отношения е приложим терминът „нова студена война“. Но е широко разпространена оценката, че отношенията между Москва и Вашингтон са деградирали през последните години до най-ниската си точка от времето на Карибската криза през 1962 г. При това положение руско-американската среща на върха в Хелзинки на 16 юли е чудесна възможност влошаването на отношенията да бъде спряно засега, дори може би да се тласне процесът в обратна посока. 

Кои въпроси трябва да обсъдят двамата президенти в столицата на Финландия?

Списъкът с разногласия между Русия и САЩ е доста дълъг. Тук ще поставим във фокус неразпространението на ядрените оръжия и контрола върху въоръженията. Първо, защото Москва и Вашингтон са основните архитекти на един от най-важните документи в сферата на международната сигурност - Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО).

През 2018 г. се навършват 50 години, откакто документът бе открит за подписване. През повечето време оттогава страните действаха в тясно сътрудничество в името на общия интерес да се предотврати появата на ядрени оръжия у други държави. За жалост днес, когато ДНЯО среща цял ред предизвикателства, бъдещето на това сътрудничество е застрашено. 

Второ, независимо че Русия и САЩ наред с другите страни от шесторката международни посредници разработваха в тясна координация Съвместния всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма, решението на Вашингтон от 8 май за едностранно излизане от споразумението може не само да подтикне Иран да развие собствен ядрен потенциал, но и да насърчи ядрено разпространение в други държави от Близкия изток. 

Трето, за пръв път от много десетилетия Москва и Вашингтон не водят двустранни преговори за контрол над въоръженията, а перспективите за подновяването им са доста мъгляви. Нещо повече, взаимните обвинения между страните в неспазване на договорните задължения поставиха под заплаха бъдещето на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег на действие. А не се знае и дали ще може да бъде продължен Договорът за мерки за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия, изтичащ след по-малко от три години. 

Четвърто, очевидно е в интерес и на Русия, и на САЩ да възпират заплахата от ядрен тероризъм във всички негови форми. Исторически страните са работели тук в сътрудничество, включително с цел повишаване на физическата ядрена сигурност. Москва и Вашингтон са съпредседатели на Глобалната инициатива за борба с ядрения тероризъм. През последните години обаче мащабът на това сътрудничество значително намаля, което може да обезсмисли предишните постижения.

Пето, независимо че рискът от военна конфронтация на Корейския полуостров съществено намаля през последните месеци, денуклеаризацията на региона остава в най-добрия случай далечна перспектива. Съответно всяка невярна оценка, всеки пропуск могат отведнъж да обърнат развитието, осигурило напредък, и рязко да увеличат напрежението, застрашавайки мира и международната сигурност.

За борба срещу всички тези предизвикателства в ядреното неразпространение трябва руско-американският диалог да бъде възстановен поне на равнището от годините на студената война. Хелзинкската среща на върха може да стане първа стъпка в тази насока, ако наред с другите й резултати двете държавни ръководства потвърдят, че Русия и САЩ имат общ интерес от укрепване на ДНЯО, съдействие за контрол над въоръженията и стратегическа стабилност, борба срещу заплахата от ядрен тероризъм.

(БТА, със съкращения)