Битката за поста на Драги се ожесточава

Решението за това кой ще наследи Марио Драги на поста председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще бъде взето след една година, но битката вече е в ход.

19-те страни, които използват еврото, се подготвят за деликатен политически танц, който ще реши кой ще ръководи икономиката на еврозоната след годините на хлабава парична политика. Фаворитът - консервативният председател на германската централна банка Йенс Вайдман, рискува да се превърне в любим обект на критика заради господството на страната му в блока, оценяван на 14 трлн. долара, пише в свой анализ Wall Street Journal.

ЕЦБ наскоро получи правни становища, че френският член на изпълнителния съвет Беноа Кьоре може да бъде повишен в ролята на председател, твърдят запознати източници, като по този начин добавят още един потенциален кандидат. Много европейски длъжностни лица смятат, че членовете на управителните съвети са изключени от надпреварата заради европейското право.

Правителствата избират председателя на ЕЦБ, а решението вероятно ще включва сложен компромис по отношение на други водещи позиции в Европейския съюз, включително ръководителя на изпълнителната власт на блока – Европейската комисия. Служители на ЕС твърдят, че Германия има сериозни претенции за най-важния пост в ЕЦБ, отчасти защото никога досега тази позиция не се е заемала от германски граждани. 

Все пак юридическите дискусии подчертават предизвикателството, пред което са изправени европейските лидери, докато се подготвят да назоват наследника на Драги, който ще бъде третият гуверньор на ЕЦБ в 20-годишната история на банката и ще играе доминираща роля в управлението на континента след дълговата криза. За разлика от управителите на Федералния резерв в САЩ председателят на ЕЦБ не може да бъде преназначен след изтичането на осемгодишния мандат, който сега приключва през октомври 2019 г.

Дискусиите подчертават как валутният съюз продължава да не е напълно изграден повече от две десетилетия след създаването на ЕЦБ.

Това би могло да усложни възхода на Вайдман, който се противопостави на някои от политиките, започнати от Драги, включително големите покупки на облигации, за които се твърди, че помогнаха за спасяването на еврозоната от колапс. Най-малкото дискусиите показват, че Вайдман далеч не е предизвестен избор.

Някои високопоставени лидери от 25-членната комисия на ЕЦБ са скептични или дори враждебно настроени към идеята да бъдат ръководени от някой, който често е нарушавал тенденцията важните решения да се вземат с консенсус и дори е свидетелствал против ЕЦБ в германския съд по дело за програмата за закупуване на облигации.

„Наследникът на Драги може да прекрои ЕЦБ", казва Мартин Лук, главен инвестиционен стратег в BlackRock Inc. Но „изборът е доста ограничен. Много инвеститори си задават въпроса: Кой друг може да бъде, освен Вайдман?“

Има 18 други управители на национални банки, но нито един от тях не е очевидна алтернатива. Това поставя допълнителен акцент върху изпълнителния съвет, състоящ се от шест човека. Законът на ЕС гласи, че членовете на изпълнителния съвет, който включва председателя, изпълняват осемгодишни мандати, които не се възобновяват.

Но адвокатите на ЕЦБ виждат вратичка, която би могла да позволи на членове на борда, например на Кьоре - бивш висш представител на френското министерство на финансите, чийто мандат ще приключи през следващата година, да изпълни нов осемгодишен мандат, сега като председател на ЕЦБ, твърди запознат с въпроса източник. "Това е сива зона в закона", твърдят двама души.

Въпреки че ЕЦБ няма официална роля, Драги може да бъде използван като консултант предвид на доминиращата му позиция в управлението на блока по време на дълговата криза. Драги може да предложи някой като Кьоре като жизнеспособна алтернатива, докато Вайдман се счита за твърде спорен. ЕЦБ и Бундесбанк отказват да коментират темата.

Кьоре също не коментира темата пред WSJ, но през юни в интервю за френско радио не изключва категорично кандидатурата си. „Нека се върнем отново към тази тема след шест месеца или една година“, казва той.