При сегашния темп на отделяне на вредни газове, които създават парниковия ефект, се очаква до края на века средните температури да се повишат с 4 до 7° през лятото и с 2 до 4° през зимата.
Драстичните промени ще доведат съответно до кризи. Затоплянето на климата ще струва скъпо. През 2003 година 3,5 млрд. евро бяха изразходвани заради жегите.
Най-очевидни са промените в селското стопанство. Гроздоберът, например, вече започва 3 седмици по-рано отколкото през 50-те години. Лозовите насаждения ще трябва да започнат да се местят на север с около 180 км за всеки допълнителен градус.
Промени ще настъпят и в туризма. Пресъхването на реките и езерата ще сложи край на практикуването на летните водни спортове, а липсата на сняг - на зимните. Падането на снега вече се е забавило с две седмици за последните 50 години.
Затоплянето ще се отрази и на промишлеността. В енергийния сектор имат нужда от вода заради прегряването на реакторите. От 2003 г. френската енергийна компания Edf например изцяло е променила програмата си за поддръжка.
В САЩ пък вече е факт по-голямото потребление на енергия през лятото, вместо през зимата - климатиците се използват повече за охлаждане, отколкото за отопление.
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.