Тръмп отиде твърде далеч в отчуждаването си от Европа

Президентът Доналд Тръмп изглежда решен да се противопостави на всички американски съюзници от Европа по всеки възможен въпрос – от търговията през климата до многостранното споразумение с Иран. И тук си струва да се зададе въпросът дали той изобщо иска съюзници, посочва Bloomberg в свой материал.

След неуспешните посещения на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Мерекел във Вашингтон миналата седмица Тръмп даде на Европа още един месец отсрочка от наказателните мита върху стоманата и алуминия. Вместо тях той се надява страните от Европейския съюз да се съгласят на квотен износ. А защо администрацията на Тръмп ще иска това можем само да гадаем – митата поне ще донесат някакви приходи за САЩ, докато квотите ще постигнат само необичайна печалба за износителите, тъй като цените неминуемо ще се вдигнат. Но независимо дали става въпрос за мита или квоти, ясно е, че европейските лидери не могат да се разберат с Тръмп.

Тук идва и вероятността, потвърдена от Макрон след разговорите му с Тръмп, САЩ да напуснат иранското ядрено споразумение и да подновят санкциите срещу Техеран. 

Подигравателната близост в езика на тялото между Тръмп и Макрон, както и дразнещото снизхождение на американския президент спрямо Меркел изпращат същото послание – дайте ми каквото искам или изобщо не си правете труда да идвате. Вторият вариант би бил тревожна стъпка за европейските политици, които успяха да запазят трансатлантическия алианс от края на 40-те години. Но европейската общественост и експерти може да са на друго мнение.

Благосклонността спрямо САЩ (страната, не администрацията) е 46% във Франция и 35% в Германия, показват данни на изследователския център Pew. Това са най-ниските стойности от 2008 г., когато американската репутация все още беше пострадала от инвазията в Ирак, а финансовата криза набираше инерция. 

Сега обаче няма подобни събития, но за сметка на това има Тръмп. Според проучване на социологическата агенция Forsa значителна част от германците го смятат за по-голяма заплаха за световния мир от руския му колега Владимир Путин и това е така дори и сред консервативните привърженици на партията на Меркел.

Европа може и да е задължена на САЩ заради сигурността, но повечето европейци гледат на нея като на политически проблем, а не като на геополитически, така че е трудно да им се обясни какви точно заплахи предотвратява САЩ.

Ако подходът на Тръмп за „Америка на първо място“ е диктуван от вътрешнополитически съображения, както и позицията на президента за иранската сделка, то тогава американските атаки може да се окажат също толкова популярни и политически примамливи за Европа. 

Меркел и Макрон са дисциплинирани да не играят с тази карта, но като пример за това колко лесно би било това е интервюто от понеделник на еврокомисаря по въпросите на бюджета Гюнтер Йотингер. „Внасяме дънки от САЩ, но има много повече европейски продукти, които са привлекателни за американците“, посочва той. „В един сектор те имат преимущество – дигиталния сектор, социалните медии, големите бази данни. Но що се отнася до реалната индустрия има малко американски продукти, които са атрактивни за европейците“, посочва още той.

Тази икономическа гордост, която не е напълно неуместна, може лесно да се комбинира с критики спрямо американската политика за сигурност, особено ако Тръмп нанесе удар по иранското споразумение. Всяко увеличаване на нестабилността в Близкия изток може лесно да се свърже с ръст на миграцията към Европа, въпреки че до момента само крайнолевите и крайнодесните партии са правили подобна връзка. Но ако политиците от центъра продължават да бъдат публично пренебрегвани от Тръмп, този вид аргументи може да се пренесе и към традиционните партии.

Макрон и Меркел изглежда се надяват да изчакат края на управлението на Тръмп, но ако той бъде преизбран през 2020 г. или ако неговият наследник възприеме сходно поведение, следващият изборен цикъл в големите европейски държави може да се окаже много по-антиамерикански, отколкото беше последният, тъй като общественото и експертно мнение показва, че политиците има от какво да се възползват по този път. Ето така се подкопават дългогодишните съюзи.