Обещанието на севернокорейския лидер Ким Чен Ун да работи за „социалистическото икономическо изграждане“ би могло да вещае реформи, вдъхновени от китайския модел, прогнозират експерти. Пхенян обаче никога няма да го каже.
Режимът обяви в събота края на ядрените опити и изпитанията на междуконтинентални ракети, както и че закрива полигона за атомни експерименти. Този жест бе приветстван от президента на САЩ Доналд Тръмп, който в скоро време планира да разговаря с Ким на безпрецедентна среща на високо равнище, пише агенция „Франс прес“ (АФП) в анализ, цитиран от БТА.
В речта си севернокорейският лидер обяви освен това, че „новата стратегическа линия“ на Корейската работническа партията ще бъде „социалистическото икономическо изграждане“.
Официалната севернокорейска агенция КЦТА повтори в информациите си за изявлението на Ким Чен Ун този израз 56 пъти.
Едно време – след края на Корейската война (1950-1953 г.), Северът бе по-богат от Юга, възползвайки се пълноценно от стратегията на японския колонизатор за съсредоточаване на промишленото развитие в северната част на полуострова.
Тази тенденция обаче се преобърна напълно заради впечатляващия подем на Юга и срива на контролираната от държавата севернокорейска икономика, потискана от десетилетия на лошо управление, а след това и от разпадането на Съветския съюз.
През 2016 година средната заплата е била 20 пъти по-висока в Южна Корея, сочат статистически данни на Сеул. Северна Корея не публикува никакви данни за брутния си вътрешен продукт.
Нещата изглежда се подобряват с идването на власт в края на 2011 г. на Ким Чен Ун, когато Северът започна все повече да проявява толерантност към частните инициативи и активизирането на дребните предприемачи, търгуващи с хранителни продукти или със стоки, идващи от Китай.
През 2016 г. севернокорейската икономика преживява най-силния си растеж, според оценки на Южнокорейската централна банка. Тази тенденция обаче би могла да пострада от засилването на международните санкции.
Севернокорейският лидер само трябва да насочи поглед към Китай и Виетнам, ако иска примери за комунистически партии, които са прегърнали капитализма, без да залагат на карта еднопартийната система. И дори са я укрепили, защото по-голямото благоденствие засилва позициите на властта.
Ръководители на севернокорейски заводи посочиха неотдавна пред АФП, че щом изпълнят квотите за производството си, определени от държавата, те са свободни да купуват и продават на договорени цени с доставчиците и клиентите.
Държавните предприятия освен това могат да инвестират в други сектори на дейности чрез филиали. По този начин националната компания Air Koryo започна бизнес в сектора на безалкохолните напитки и такситата.
Това позволи на предприемачи да започнат бизнес, „закриляни“ от държавни компании. Същото важи и за селското стопанство, защото селяните, които работят за държавните кооперативи, могат да обработва свои участъци и да продават произведените от тях продукти на пазар, който на теория е нелегален, но съществува във всички севернокорейски градове.
При все това Северът далеч не произвежда достатъчни количества. Дори през годините без големи суши над 40% от населението му страда от недохранване, според ООН.
Според Андрей Ланков от мозъчния тръст Korea Risk Group Северът ще увеличи инвестициите си в инфраструктурата, ще позволи по-голяма самостоятелност на държавните предприятия и още ще разреши на предприемачите да оставят за себе си печалбите, които са получили.
При посещението си в Китай през март - първата му официална визита в чужбина - Ким разгледа изложение, представящо иновации на Китайската академия на науките в Чжунгуанцун - „китайската Силициева долина“. Той също така е заявил пред Корейската работническа партия, цитиран от КЦТА, че Северът трябва да инвестира в науката и образованието, за да изгради „научна и технологична сила“.
И все пак е трудно да се обяви на висок глас завой на 180 градуса, посочва БТА.
„За разлика от баща си или дядо си Ким Чен Ун няма нито сантиментална, нито идеологическа привързаност към социалистическия модел“, признава Ланков.
Само че, ако Хрушчов изобличи Сталин, а Дън Сяопин заклейми Мао, Ким Чен Ун трудно може да се разграничи от семейното наследство, защото не може да каже, че баща му или дядо му са се лъгали".