Действията на Тръмп са стрес тест за световната икономика

Анализирайки световната икономика, докато финансовите министри и гуверньори на централни банки се събират във Вашингтон за пролетните си срещи, Международният валутен фонд (МВФ) открива своите причини за тревога.

Е, това не е необичайно – самият МВФ съществува, за да се притеснява. Рядко обаче има толкова основателни причини, посочва Bloomberg в свой материал.

Разбира се, голяма част от световната икономика се представя доста добре напоследък, начело с тази на САЩ. В своя доклад "Световна икономическа перспектива" МВФ предвижда за световната икономика глобален ръст от близо 4% тази година и следващата и 2,9% и 2,7% за САЩ – по-добре от предишните прогнози. Тези добри новини обаче са подвеждащи, тъй като те прикриват нарастващите рискове за растежа и стабилността. А опасностите, идващи от САЩ, са с големи шансове. 

Световната икономика върви към края на една фаза на наваксване. След удълженото възстановяване от кризата през 2008 г, настоящата възходяща тенденция в растежа приближава много от икономиките близо до пълния им капацитет, когато растежът трябва да се понижи до по-бавно и по-устойчиво дългосрочно темпо. Независимо от бързото наближаване на този момент, паричните политики в САЩ, Европа, както и на много други места остават свободни. Това е първият голям риск – връщането към лихвени проценти, съвместими с пълната заетост, ще стресира икономиките, свикнали с евтините пари.

САЩ усложняват този макроикономически проблем, осигурявайки фискални стимули, от които страната не се нуждае. Президентът Доналд Тръмп се присъедини към републиканците в Конгреса, за да бъде гласуван закон за данъчна реформа и бюджет, които – взети заедно, ще влошат вече недоброто фискално положение. Десет години след кризата американският държавен дълг все още представлява почти 110% от брутния вътрешен продукт. Не само че не очаква този процент да намалее през идните години, МВФ предвижда той да се увеличи до 117% до 2023 г. Дотогава съотношението на дълга ще е почти същото като това на Италия и три пъти това на Германия.

Подобно тежко парично бреме помага за растежа в краткосрочен план, но значително усложнява работата на Федералния резерв, като към риска се добавя и това, че лихвените проценти ще се увеличат по-бързо от очакваното. Опасностите, идващи от усилията за нормализиране на финансовите политики, ще са достатъчно лоши сами по себе си, а това фискално натрупване прави нещата още по-зле.

Отгоре на всичко – и колкото и да е невероятно като умишлен политически акт, американското правителство увеличи напрежението около търговията до най-лошото му състояние от десетилетия насам.

Президентът Доналд Тръмп с лекота изостави дългогодишният американски ангажимент за отворени пазари и либерална търговия, смятайки, че може с лекота да спечели една търговска война. Той обяви въвеждането на нови мита, насочени конкретно срещу Китай, и заяви, че те ще влязат в сила, освен ако не бъдат направени отстъпки в последния момент. Засега финансовите пазари изглежда смятат, че той блъфира (както наистина може да се окаже) или мислят, че американските търговски партньори ще се огънат под натиска (което също е възможно). Каквато и да е причината, инвеститорите все още не приемат търговските заплахи на Тръмп толкова сериозно.

Но не се успокоявайте от това. Настроенията могат да се променят за секунда. Ако Тръмп наистина започне търговска война във време, в което самите американските фискални условия и макроикономически политики представляват риск, трябва да бъдем внимателни. Обратният път към икономическия здрав разум може да бъде труден.