Не знам дали ви направи впечатление, но напоследък имахме няколко „свободни от Доналд Тръмп“ дни. Сякаш се беше покрил някъде. Е, дойде му краят. Между другото, защото сега неговият лайтмотив „America first“ постепенно се превърна в „China last“.
Широко прокламираната от американския президент програма на защита чрез мита се оказва антикитайска война. Какво друго може да означава, когато са засегнати 1300 продуктови линии от Народната република и ще бъдат обложени стоки от Китай за 60 млрд. долара годишно? Предлагат се и специални мита върху стомана и алуминий.
Към демонстрацията на власт а-ла Белия дом влиза и снизхождението, оказано на няколко държави, които заслужават да бъдат възнаградени. Засега Канада, Мексико, Аржентина, Бразилия, Южна Корея и ЕС са изключени от протекционистичния диктат на Тръмп.
Дали можем да кажем, че новата стена сега не е до границата с Мексико, а във външната търговия? Всички тези новини се приемат охолно във Fox News и в Breitbart News. Напълно различен е въпросът за опасностите, които причинява икономическият синдром на Турет* на Тръмп. Въпреки всички ограничения много западни корпорации печелят добре в Китай, включително американските селскостопански гиганти и базираната в Сиатъл Boeing. Между другото, мегапечалбата на Apple също се основава на ниските производствени разходи в китайските фабрики на Foxconn и Pegatron.
В тези първи часове след атаката над Китай се говори твърде малко (или никак) за факта, че силно задлъжнелите американци живеят години наред над възможностите си. А сметката за това се плаща именно от Китай. Комунистите изиграха ролята си на основен купувач на държавни облигации от родината на капитализма. Ако сега тук стартира търговска война, това ще се усети на финансовия пазар. Брокерите имат усещането за това и Dow Jones се срина в четвъртък с над 700 пункта.
Конфуций предвиждаше три начина за мъдро действие в такива случаи. „Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път“. Любопитно е да видим кой път ще изберат и Вашингтон, и Пекин...
*Синдром на Турет - наследствено неврологично заболяване, при което пациентът страда от множество двигателни и речеви тикове, които се появяват в детството и периодично се променят.
Как технологичните компании от САЩ се готвят за търговската война с Китай вижте в анализа на Bloomberg TV Bulgaria
преди 6 години А за вашия комплекс от Тръмп, какво да кажем? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Ние ще ядем най-голямото дърво щото сме във валутен борд. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години браво Дончо ... в интерес на истината време беше, а сега ние ще трябва да се ориентираме към ре-експорт на китайски и американски стоки :):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години "говори твърде малко (или никак) за факта, че силно задлъжнелите американци живеят години наред над възможностите си"Опс. Как успя да се промуши това изречение тук?Значи търговска практика е да напечатиш 3 трлн. $ и да ги дадеш на твоите си приятели, а не е търговска практика да направиш същото, ама в Китай?И сигурно се очаква Китай да стои и да гледа? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Егати, най-сетне изчетох нещо с кеф до края отговор Сигнализирай за неуместен коментар