Истинските битки на Путин тепърва предстоят

Очаквано Владимир Путин успя да си спечели четвърти мандат като президент на Русия след една вяла кампания, в която той до последно не представи ясна политическа визия за бъдещето, залагайки основно на постигнатото досега.

За него обаче вчерашните избори не са победа в истинския смисъл на думата – победа има там, където има и битка, силни опоненти, цели и ангажименти. За държавния глава вотът беше необходима формалност, за да си гарантира управление през следващите шест години.

За руския президент истинските битки тепърва предстоят.

Страната наистина успя да постигне икономически ръст след рецесията от 2015 г. и да се върне успешно във висшата лига на световната политика, но всичко постигнато виси на косъм.

Въпреки ангажимента да ограничи още повече зависимостта на Русия от енергийния сектор най-голямата държава производителка на петрол и нейният лидер възнамеряват да останат решаващ фактор в него. Споразумението за намаляване на добива на „черно злато“, което Москва сключи с ОПЕК, показа, че световният пазар зависи от страната и постигането на каквито и да е било резултати ще е по-трудно без съдействието на Русия.

Тук обаче страната ще има още много за какво да се бори. Цените на петрола продължават да са далеч от върховите си стойности от миналото десетилетие и макар споразумението с картела вече да дава плодове все още са необходими усилия за стабилизирането на суровината. Това няма да е и лесна задача, особено на фона на новата американска политика за увеличаване на добива, която заплашва плановете на Русия и ОПЕК. В идването на власт на американския президент Доналд Тръмп мнозина видяха успех за руския държавен глава, но повече от година по-късно няма много признаци, че това се отразява положително на страната му.

За Москва остава успокоението, че тя почти няма конкуренция на пазара на природен газ в Европа. Дори това обаче трудно успява да компенсира другите ѝ проблеми, включително санкциите на Запада, които продължават да са сериозна пречка пред възстановяването ѝ. Според някои анализатори те няма да бъдат премахнати, докато Путин е на власт, но дори това да е последният мандат на президента, той със сигурност ще трябва да се постарае, за да „подготви почвата“ за своя приемник.

И въпреки твърденията на властта в страната, че санкциите не оказват сериозно влияние върху  икономиката, тя все повече ще се нуждае от стимули. Наистина, Русия се радва на рекордно ниска инфлация и рубла, която започва да възвръща стойността си, но всичко това си има висока цена, която не е ясно докога държавният глава ще бъде готов да плаща.

Москва се ангажира с това да преразпредели средствата в бюджета (след като през 2016 г. стана трета в света по разходи за отбрана по данни на SIPRI), като отделя по-малко за армията за сметка на инфраструктурата и строителство. Отбраната обаче остава ключова за страната, особено ако президентът иска да запази позициите си на световната сцена и най-вече в сирийския конфликт.

Можем да кажем, че плановете му за пренасочване на финансирането от отбранителния към други сектори сигнализират, че той вижда скорошен край на войната, в която Русия има активно участие. Но все пак до окончателното ѝ приключване има дълъг път и ако Путин иска да запази постигнатото, то той ще трябва да вложи още много средства в силата на армията.

Русия несъмнено успя да се завърне на световната политическа сцена, но всяко нещо е за сметка на друго. Със сегашното неубедително възстановяване на руската икономика, все още ниските цени на петрола и една международна политическа сцена, която крие много неизвестни, руският президент ще трябва да положи повече усилия, за да изведе Русия на следващо ниво – и за тази цел ще е необходимо да даде много по-големи обещания от тези в последната му кампания.