Бъдещето на Лондон след Brexit зависи от Вашингтон

Две важни събития от последните няколко седмици разкриха до каква степен светът се е променил след британския референдум за излизане от Европейския съюз през 2016 г.

Решението на Доналд Тръмп да наложи мита върху стоманата и алуминия, прибягвайки до рядко използвания мотив за националната сигурност, заплашва да подкопае основите на Световната търговска организация (СТО) – органа, който Великобритания вижда като стълб на свободната търговия и от който зависят перспективите на страната за растеж, посочва в. Wall Street Journal в свой материал.

Употребата на нервнопаралитично вещество на британска почва, за което Лондон държи Москва отговорна, се разглежда от анализатори по въпросите на сигурността като поредна демонстрация на готовността на руския президент Владимир Путин да търси конфликт на по-ниско ниво, осъществявайки стратегия за дестабилизиране на европейските държави.

За някои руската смелост олицетворява и нарастващата стратегическа изолация на Великобритания. 

Британският премиер Тереза Мей описа британския отговор, включващ експулсирането на 23-ма руски дипломати, като начин за „защита на базирания на правила международен ред, който Русия се опитва да подкопае“. Важността на един свят на правила е тема, към която министър-председателят, както и други британски политици, се връщат периодично, но също така представлява и предизвикателство спрямо подхода на Тръмп към търговията.

Островът има две възможни стратегии за отговор на едностранната търговска политика на американския държавен глава. Първо, Лондон може да се опита да сключи специални национални споразумения, възползвайки се от идеята, че Тръмп харесва повече Великобритания, отколкото – да речем, Германия или ЕС.

Това обаче представлява несигурна дългосрочна стратегия. На първо място, ако държавите се опитат да ограничат двустранните си споразумения със САЩ, многостранната търговска система, така силно подкрепяна от Лондон, ще пострада. На второ място, Тръмп може и да харесва повече Великобритания, но неговите наследници може да предпочетат Германия или Франция.

Вторият подход може да е като страната остане в търговски съюз с ЕС. Блокът има по-голямо икономическо влияние – икономиката му, заедно с тази на Великобритания, е пет пъти по-голяма от тази на Острова, и ще може по-добре да се защитава срещу САЩ в търговска война. Освен това големият вътрешен пазар от 500 млн. души ще бъде защитен от евентуален конфликт.

Въпросът остава спорен. Великобритания все още е член на ЕС, което ограничава свободата ѝ да определя своите собствени търговски политики. Но до края на 2020 г. - след Brexit и 20-месечния преходен период, Мей смята, че Великобритания ще се радва на търговска независимост.

Реакцията на Вашингтон спрямо нападението срещу бившия руски агент също беше наблюдавана с тревога от Лондон. Налице беше разочарование, че в първите си коментари от Белия дом се въздържаха от това да обвинят за случилото се Русия. 

Облекчението дойде, след като вече бившият държавен секретар Рекс Тилърсън заклейми Москва. Това обаче беше последвано от нова порция тревожност заради уволнението му на следващата сутрин и успокоение, след като и други високопоставени американски представители подкрепиха британската позиция. В четвъртък Тръмп заяви, че „със сигурност изглежда сякаш руснаците са зад това“.

Но нежеланието на американския президент откакто е на власт да критикува Путин, контрастира с готовността му да атакува обичайните съюзници на страната си. Ако Москва наистина подкопава базирания на правила световен ред, то Тръмп досега не е реагирал твърдо, въпреки че някои от неговите високопоставени държавни служители бяха по-категорични.

Великобритания проследи и това как ЕС реагира на фона на притеснения, че страната не би могла да разчита на своите европейски партньори, особено след като излиза от състава на блока. В крайна сметка лидерите на Франция и Германия поставиха имената си под съвместно изявление с Вашингтон и Лондон, осъждайки случилото се като „атака срещу британския суверенитет“, искайки Русия да обясни ролята си в него.

Действията от страна на ЕС обаче са нещо съвсем друго. Миналата седмица високопоставен представител на блока заяви, че сега няма никакъв шанс за бързо облекчаване на свързаните с Украйна санкции срещу Русия, но призна, че ЕС е раздвоен между тези страни, които биха искали да видят ограничаване на санкциите и тези, които искат те да бъдат засилени. По тази причина обхватът за предприемане на решителни действия от страна на ЕС изглежда ограничен.

Мнозина от поддръжниците на Brexit виждат в това симптом на европейската стратегическа слабост. Ето затова, по техните думи, Великобритания не се нуждае от ЕС за своята сигурност, която е гарантирана от НАТО.

В Брюксел всичко това ясно показва стратегическите рискове от напускането на „комфортното пространство“ на ЕС, както го нарече един европейски представител. Дори и рисковете да са преувеличени, все по-голямата зависимост на Великобритания от САЩ след Brexit е по-ясна от всякога.