Трудни времена предстоят за защитниците на глобализацията. САЩ заплашват света с наказателни мита, а Китай заплашва - да, с какво? С инвестиции? С индустриалната си политика?
Повечето германски политици и коментатори не приветстваха влизането на китайския автомобилен магнат Ли Шуфу като основен акционер в Daimler. Дори и вече бившият изпълняващ длъжността министър на икономиката Бригите Циприс отправи критика.
И почти някой не пропуска да нарече Ли изпълнител на заповедите на Китайската комунистическа партия. В края на краищата друг китайски мениджър вече предостави шаблона за случилото се - ръководителят на китайския конгломерат HNA Чен Фен, основен акционер в Deutsche Bank от една година. През февруари Чен се представи като самодоволен комунист в публично видео съобщение, като обеща вярност към ръководителя на компартията Си Дзинпин. А инвестицията на Ли в Щутгарт се явява като дело на китайските комунисти, които днес се покланят на Си като на новия Мао Дзъдун - телевизионните кадри от народния конгрес в Пекин от последните седмици разкриват тъкмо това, пише в свой анализ Der Spiegel.
Но великият сценарий за китайската заплаха не е съвсем правдив. Ли и Чен са членове на комунистическата партия, но преди всичко са двама много различни предприемачи. Те не са новите врагове на Германия. Те са новите магнати на Китай, чиито интереси често приличат на тези на германските магнати. И сега, по време на управлението на Си те имат много повече свобода за действия, отколкото всеки друг предприемач е имал по времето на Мао.
Като доказателство за това наскоро излезе нова книга - в „Мениджърите на Китай" на германското издателство Campus репортерът на германското списание manager-magazin Волфганг Хирн описва новата китайска бизнес общност като много разнородна група. В продължение на много години Хирн пътува до Китай за списанието, част от издателството SPIEGEL. Той познава лично много китайски предприемачи. Неговото заключение - има поне четири поколения китайски предприемачи днес. От самоусъвършенствалите се мъже, които от истински бедняци се превръщат в милионери, до „младите диваци" от настоящото десетилетие, които са добре образовани и западно ориентирани мениджъри.
Всички те действат и мислят много различно. Ли Шуфу, например, е обикновен син на фермер, неговият личен живот е незабележим до ден днешен. Чен Фен, от друга страна, е син на партиен функционер в Пекин и днес пътува с частен самолет, празнувайки 64-ия си рожден ден миналата година в Petit Palais в Париж - с омари и панирани патици. Всеки, който прочете книгата на Хирн, веднага ще узнае кой тип предпочита той като инвеститор, а именно солидния като скала Ли вместо „сина на всички търговци“ Чен.
Един диференциран анализ на китайското предприемачество е от съществено значение за почти всяка индустрия. Засега Западът може да бъде щастлив от все още многобройните, бавни държавни компании - те формират по-голямата част от китайската автомобилна индустрия в съвместни предприятия със западни и японски производители на автомобили и разчитат на чуждестранните си партньори.
Положението е доста различно в дигиталната индустрия, където китайската държава се намесва рядко, освен при налагането на цензури и възбрани. Главният изпълнителен директор на Alibaba Джак Ма промени навиците за покупки на повече от 1 млрд. китайци за рекордно кратко време. Сега те плащат с мобилни устройства. А Ма им продава всичко дори ако, за разлика от Amazon, не притежава собствени складове.
Хирн обаче предупреждава Ма да не се разглежда само като подражател на главния изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос, най-богатият човек в света. „Чиракът надмина майстора си, Alibaba е по-иновативна от Amazon", пише Хирн и дава примери, като например закупуването на автомобили чрез смартфон или новата концепция за супермаркети, която позволява на служителите на Alibaba да уреждат покупките си, докато зяпат екрана.