Бившият грузински президент Михаил Саакашвили, един от малкото политици в историята, заемали ръководни постове в две държави, пристигна в Холандия, за да кандидатства за жителство там. Това е нещо като признание за провал – той не е желан нито в родината си Грузия, нито в Украйна, където беше губернатор на Одеска област, а след това лидер на опозицията. Холандците пък не се интересуват от уменията му като професионален революционер, пише анализаторът Леонид Бершидски в статия, публикувана в Bloomberg.
Забележителната кариера на Саакашвили достигна дъното си. По-важното е, че това се случи и с идеята, че западни конспиратори са инициирали възхода му и по-широкия набор от „цветни революции“. За съжаление на авторитарните лидери, които от години обвиняват американски агенти и се страхуват от тях, обяснението включва точно обратното на международна интрига – местни причини, мимолетни импулси и неразбираеми особености.
Списъкът с „цветни революции“ е въпрос на дебати, но тези пет често са споменавани без спорове: Революцията на розите в Грузия от 2003 г., Оранжевата революция от 2004-2005 г. и Революцията на достойнството от 2014 г. в Украйна, Революцията на лалетата от 2005 г. и Революция на пъпешите от 2010 г. в Киргизстан.
Някои посочват и поредица от провалени протести като Дънковата революция в Беларус от 2006 г. и Снежната революция в Русия от 2011-2012 г., а други добавят също събитията от Арабската пролет и сръбската Булдозерна революция от 2000 г.
В Русия идеята, че това са били замислени отвън заговори за подкопаване на суверенитета или на страните, които не са съюзници на САЩ, е догма в идеологията на президента Владимир Путин. „Виждаме трагичните последици от вълната от т. нар. цветни революции, разтърсването, преживяно от хората в страните, които преминаха през безотговорните експерименти с прикрита, а понякога дори насилствена, жестока намеса в живота им. За нас това е урок и предупреждение и ще направим всичко, така че никога да не се случва в Русия“, каза Путин през 2014 г.
След внимателно проучване китайският режим стигна до заключението, че западната намеса е била поне един от факторите, довели до „цветните революции“.
Тези заключения се основават на повърхностно сходство на сценариите. Хората се надигат срещу корумпиран, авторитарен режим, обикновено провокирани от събитие като откраднати избори или нова непопулярна политика. Те се обединяват около прост символ (като роза в Грузия през 2003 г. или бяла лента в Москва през 2011 г.). Протестите и новсформираното правителство, ако те са успешни, незабавно получават подкрепата на САЩ.
Изглежда дори някои революционери са започнали да вярват, че има формула и знаят как да я приложат. Саакашвили, който като грузински лидер, дошъл на власт след Революцията на розите, активно подкрепяше неуспешната в крайна сметка Оранжева революция в Украйна, се завърна в Киев през 2014 г.
До тогава партията му вече беше загубила властта в Грузия. Но революционерите в Киев избраха някои от грузинските си съюзници за високи длъжности в новото украинско правителство. Самият Саакашвили скоро беше изпратен от президента Петро Порошенко да управлява ключовата Одеска област. Останалото е история – от провала му като губернатор, отстраняването на съюзниците му, сформирането на малка антикорупционна партия, загубата на новопридобитото му украинско гражданство, опитите да използва наръчника на „цветните революции“,за да мобилизира народна подкрепа и да организира вълна от протести срещу Порошенко. Всичко това доведе до насилственото му задържане в ресторант в Киев в понеделник вечер, извеждането му от страната, в Полша, последната държава, посетена от Саакашвили преди последното му влизане в Украйна, и кандидатстването за холандско местожителство (той е женен за холандска гражданка).
Ако Саакашвили притежава някакъв вид инструментариум на „цветните революции“, той го приложи със забележителен неуспех в Украйна и не защото този път не се радваше на американска подкрепа. Той има отлични връзки във Вашингтон, особено в консервативните кръгове и Атлантическият съвет до голяма степен е възмутен от беззаконното, авторитарно отношение на Порошенко към критици и политически опоненти. Ако Саакашвили беше успял да мобилизира достатъчно народна подкрепа в Украйна, той вероятно щеше да получи известна политическа помощ от САЩ предвид силните му антикорупционни заслуги и нарастващата умора на Запада от лукавия и ненаситен Порошенко.
Той обаче не получи подкрепа, отчасти защото е явно външно лице, а отчасти заради известна умора от революциите и недоверие към лидерите като цяло, които вече бяха видни през 2014 г. Народното недоволство и възмущение, което изпълва улиците с протестиращи, не може да бъде изградено отвън или от външни лица. Революциите по рождение са магически, а не логически, те са емоционални, а не са плод на конспирация. Лидерите могат да ги катализират или те да бъдат приети неохотно от народа, но независимо дали се радват на подкрепата на САЩ, те са безпомощни, когато липсват основните елементи на успешно въстание – искрен гняв, желание да се направи нещо и слабост на авторитарния режим.
Може би защото „цветните революции“ бяха истински, а не плод на заговор или скалъпени, те не доведоха наистина до демократизацията, наблюдавана в Източна Европа. Индексът за демокрацията на Economist Intelligence Unit определя бившите съветски републики, в които се състояха революциите – Грузия, Киргизстан и Украйна, като „хибридни режими“, а не като демокрации дори с дефекти (Грузия на Саакашвили не беше изключение). При всички случаи това е стъпка напред спрямо авторитаризма на страните, в които протестите се провалиха, но ако имаше сериозен заговор, САЩ със сигурност можеха да превърнат тези страни в блестящи примери за лоялни, спазващи правилата, обичащи демокрацията американски съюзници.
Политолози на китайския режим стигнаха до извода в изследване от 2010 г. на Националния университет Чънчъ, че „вътрешно недоволство“ и институциите на изборната политика, които подпомагат политическата опозиция и й дават възможност да вземе властта, са по-значими причини за „цветните революции“ от всяка външна намеса.
В отговор режимът прави усилия да накаже корупцията, да предотврати политическа либерализация и да направи по-трудно за западните играчи да влияят на хората в Китай. Режимът на Путин, разбира се, прави същото, но вниманието му изглежда е върху чуждестранния аспект. Това е грешка, която в крайна сметка може да доведе до рухването на системата на Путин - ако руснаците се разгневят достатъчно, те няма да се нуждаят от наръчник, за да я преобърнат. Няма да е нужна никаква намеса на САЩ.
Авторът е основател на руското бизнес издание „Ведомости“ и създател на сайта Slon.ru.