Избирането на френския президент Еманюел Макрон във Франция миналата пролет увеличи шансовете за установяването на единна икономическа политика. Той изрази интерес към въвеждането на паневропейски мерки за фискална политика, което на свой ред да доведе до идеята за общ финансов министър.
Събитията от последните седмици също тласнаха региона в тази посока. Случващото се в Италия и Испания – съответно трета и четвърта по големина икономика в еврозоната, изпрати сигнал, че все повече европейски правителства може да преминат към обща икономическа политика, посочва Bloomberg в свой материал. Налице са и сигнали, че в Германия – икономическият гигант на блока, скоро ще има проевропейско коалиционно правителство.
За международните инвеститори една по-обединена Европа може да е най-важното нещо, което ще се случи през следващите пет години. С ускоряването на регионалния растеж и отслабването на отцепническите настроения очакванията трябва да са за добро представяне на еврото и увеличени капиталови оценки.
Европейската конкурентоспособност беше стимулирана миналата седмица от споразумението за коалиция между консервативния блок на германския канцлер Ангела Меркел и Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Също така социалдемократите, известни със своите проевропейски възгледи, получиха правото да назначат финансов и външен министър.
Кметът на Хамбург Олаф Шолц се очаква да оглави финансовото ведомство, като постът му се смята за вторият по важност в кабинета след този на Меркел. Той е и ключовата връзка на Берлин с останалата част от Европа. Шолц вече даде знак, че Германия няма да диктува детайлите на икономическата политика на своите съседи, както досега. Тази промяна се очаква да създаде една по-приятелска атмосфера за разговори.
Междувременно в Италия лидерът на антиевропейското движение „5 звезди“ Луиджи ди Майо, което води в социологическите проучвания, остави на заден план намеренията си да проведе референдум за членство в еврозоната. В интервю за Bloomberg от края на януари той заяви, че има интерес към привличането на чуждестранни инвеститори, улеснявайки италианските банки да възстановяват активи от неизрядни кредитополучатели – ход, който се очаква да бъде приветстван от международните капиталови фирми и хедж фондовете.
Ди Майо също така коментира и възможността никоя партия да не спечели мнозинство на изборите през март, като при този случай той заяви, че е готов да участва в коалиция.
Всяко едно от тези решения предполага, че Италия ще бъде по-склонна да сътрудничи с останалата част на Европа, отколкото през последните години.
В същото време испанските перспективи бяха стимулирани от бързо разрастващата се икономика на страната, която през последните две години се увеличи с 3%, което представлява и най-силният ръст сред четирите най-големи икономики на еврозоната.
На политическия фронт рискът от отделянето на Каталуния все повече избледнява. Това слага и край на значим разсейващ фактор за администрацията на премиера Мариано Рахой, улеснявайки Испания в работата й към постигането на икономическа интеграция.
Независимо от положителните признаци обаче оценките на частните капитали и еврото все още не са взели предвид случващото се на континента. Така например индексът Stoxx Europe 50 спадна повече от основните американски капиталови индекси в процентно съотношение през седмицата от 5 февруари нататък. Също така цената на еврото отслабна от 1,245 долара в началото на седмицата до 1,225 долара на 9 февруари.
Това напомня, че все пак остават налице някои възможни пречки пред европейската интеграция. В Германия лидерът на социалдемократите Мартин Шулц отказа поста на външен министър заради вътрешнопартийни спорове. В същото време сделката между социалдемократите и Меркел трябва да премине одобрението на членовете на ГСДП, преди да влезе в сила окончателно.
В Италия пък новото правителство ще е фокусирано върху консолидирането на властта си след изборите, а не върху общата европейска икономическа политика.
Такива краткосрочни спънки обаче не бива да пречат на инвеститорите с дългосрочни перспективи.