Наистина ли държавите от Западна Европа "притежават" тези от Източна?

Изглежда, че виждането на рок звездата на икономиката Томас Пикети за източноевропейските страни като "притежавани“ от богатите им западни съседи помага на националистическите партии в тази част на света, пише анализаторът Леонид Бершидский за Bloomberg View.

Според него обаче аргументите на Пикети, така както ги очертава, са много лесни за отхвърляне. Това може и да е проблем, защото може да се представят и по-силни, посочва се в анализа.

Миналия месец Пикети използва блога си на сайта на лявоцентристкия в. Le Monde, за да изкаже мнение, че членството в Европейския съюз (ЕС) се е полезно за страни като Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Той сравнява нетните изходящи потоци от печалби и приходи от собственост с нетните трансфери, които са получили от ЕС. Изводът му е, че изходящите потоци са по-големи.

"Разбира се, може основателно да се твърди, че западните инвестиции позволяват да се увеличи производителността на съответните икономики и всички се възползват от това“, признава той. „Източноевропейските лидери обаче никога не пропускат възможност да припомнят, че инвеститорите се възползват от силата си, за да задържат заплатите ниски и да реализират прекалено големи печалби“, допълва икономистът.

Тази седмица унгарският икономист Золт Дарвас, който пише за института Брюгел в Брюксел, се разграничи от тези твърдения. Според него безвъзмездните средства за сближаване с ЕС са концептуално различни от чуждестранните инвестиции, защото инвеститорите имат право да очакват възвръщаемост. Освен това изходящите потоци не са изцяло за останалата част от блока.

"Какво може да се научи, като се сравнят например трансферите на ЕС към Унгария с печалбите, които правят унгарските дъщерни дружества на японската Suzuki или южнокорейските гуми Hankook?“, пита той.

Икономистът изтъква и централната роля на чуждестранните инвестиции за стимулирането на растежа в региона и цитира изобилна литература, която показва, че чуждестранните компании в Източна Европа в голяма степен плащат повече от местните работодатели и се радват на по-добри постижения в областта на правата на работниците.

И двамата „танцуват“ около истинския проблем на източноевропейските икономики. Унгарският икономист например посочва, че в Чехия между 2000 и 2017 г. 39 от 50-те получатели на държавни помощи са чуждестранни компании. За него това е доказателство, че чешките власти признават стойността на чуждестранните инвестиции за икономическото развитие.

Това обаче може също толкова лесно да сочи политическа слепота, казва Бершидский. Какво ще стане, ако зависимостта от притока на чуждестранни капитали в този момент започне да пречи, вместо да помага, пита той.

Големият изходящ поток от печалби, споменат в публикацията на Пикети, отчасти се обяснява с данъчната политика на източноевропейските страни. С две изключения - Словакия и Чехия, тези държави разчитат по-малко на корпоративните данъци за държавните приходи, отколкото средно развитите членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Дори и Словакия и Чехия показват по-голяма от средната зависимост от данъците върху потреблението.

Графика: Bloomberg, по данни на ОИСР

Противно на предположенията на Пикети няма значение къде се оказват корпоративните печалби чисто географски сред облагането с данъци, подчертава анализаторът. Милиардерът собственик на частна германска компания може да ги задържи на инвестиционна сметка в някаква офшорна зона или да ги реинвестира в полското му дъщерно дружество, което ги е реализирало. Важното за дадена страна е способността й да облага тези печалби адекватно, посочва Бершидский.

В надпреварата си да бъдат конкурентни на други чужди инвестиционни дестинации повечето източноевропейски страни не претоварват корпорациите. Като се има предвид широкото разпространение на чуждестранните компании – както и Пикети подчертава, те съставляват повече от половината корпоративни активи в Източна Европа, чужденците в крайна сметка допринасят по-малко за изграждането на източноевропейски мрежи за социална сигурност и инфраструктура, отколкото в собствените им страни.

Вместо това местното население, което вече печели по-малко, защото сравнително ниските заплати са това, което привлича инвестиции в региона, допринасят повече от хората в по-богатите страни под формата на данъци върху потреблението, смята анализаторът на Bloomberg.

Икономическата колонизация на източноевропейските страни е истински проблем, макар и не по-скоро поради причините, които Пикети споменава. Пропастта между данъците, които западноевропейските компании биха плащали у дома, и тези, които се събират в Източна Европа, е това, което трябва да бъде справедливо сравнено с безвъзмездните средства за сближаване на ЕС, подчертава той.

Това е по-трудно да се изчисли, но вероятно числото е по-малко от изходящите потоци на печалбите, смята той.

Естествено е източноевропейските държави да се опитат да възстановят още повече печалби от чуждестранни компании, както прави унгарското правителство със специални данъци за някои индустрии, доминирани от чуждестранни инвеститори. Полското правителство също наложи допълнителен данък върху банковия сектор, който е предимно в чужди ръце, и се опита да направи същото с големите вериги за търговия на дребно, макар и ЕС да блокира този ход.

Източноевропейските страни могат и трябва да бъдат по-агресивни в данъчното облагане на чуждестранните компании, от които те зависят. Като се имат предвид все още значителните разлики в заплащането между Източна и Западна Европа, тези фирми няма да изтеглят инвестициите си и може би ще бъдат изкушени да инвестират повече в дейности с по-висок марж по веригата на стойността, смята Бершидский.

Ако Източна Европа трябва да се сближи по-бързо със Запада по отношение на заплащането и социалните помощи, тя трябва да стимулира инвестициите, както местни, така и чуждестранни, в области, където ръстът е по-висок. Това изисква постепенни промени в политиката, които западните съседи може да не харесат.